Робърт Мали: С Иран може да се постигне напредък само с дипломация

Това повдига въпроса какво би било продуктивно. Споменахте промяната на тактиката – една вечер президентът заплашва с атаки по ключовата инфраструктура, а на следващата – иска да държи нещата по-спокойни и ще използва икономически лостове. Кое е по-вероятно да бъде ефективно?

Зависи каква е целта. Ако целта е била Иран да седне на масата на преговорите, това се случи през 2025, включително в навечерието на войната. Включително по сведения на посредниците, Оман, Великобритания и останалите страни, Иран е дал предложения да направи отстъпки – не по всички точки, поискани от САЩ, но повече, отколкото са предлагали преди.

Това поне имаше шанс Иран да поеме ангажименти да покани Международната агенция за атомна енергия да направи инспекция, имаше шанс да се съгласи да спре обогатяването на уран за известно време. Иран не се съгласи да го направи в рамките на споразумението за иранската ядрена програма от 2015, между другото.

Така че имаше стъпки, които Иран може би беше склонен да предприеме. Но ако идеята е да бъде да бъде бомбардиран или задушен икономически, за да капитулира, ще повторя само онова, което Уенди Шърман вече Ви е казала – няма начин иранският режим да се предаде и да каже, че ще изпълни всички искания на САЩ, защото икономиката на Иран се задъхва или има бомбардировки.

Иран просто ще наблегне на собствените си действия и ще се опита да накара САЩ и останалата част от света да плати цената за загубите, които Иран търпи. Само че няма изведнъж да каже, че се отказва и че всички варианти са възможни. Има начин за преговаряне с Иран, не е лесно и стана много по-трудно. Защото Иран не вярва на САЩ или на президента Тръмп, но има доста по-добър начин за действие.

Един коментар – направихме три последователни експеримента с Иран. Първо беше споразумението за иранската ядрена програма. После максимален икономически натиск по време на първия мандат на Тръмп и сега. А след това война, която Израел и САЩ водят срещу Иран през последните 6-7 месеца и през 2025. От всичките само един опит ни приближи към постигането на целта ни за иранската ядрена програма – дипломацията. Според мен Америка трябва да научи този урок.