Веруи: Компаниите бързат със стратегическите си решения
Касандър Веруи, ръководител M&A EMEA, JPMorgan
Преводач: Силвия Грозева
Интересно, че посочвате тези неща за Великобритания, но да говорим и за насочването на компании от публичните към частните пазари в тази страна. Продължава ли тази тенденция и през второто полугодие? Публично листнатите акции изглеждат ли привлекателни с оценките си за американските инвеститори?
Съществува аргумента на оценката. Американските компании се търгуват с премия спрямо европейските. Това е ползата ако искате да правите мащабно M&A, както се случва днес на пазара.
Ясно е, че така ще бъде и през второто полугодие, защото разликите в оценките няма да изчезнат.
Но всъщност Великобритания винаги ще остане привлекателен пазар от гледна точка на публично към частно. Великобритания е най-големия пазар в Европа, има чудесни международни компании, които се търгуват с дискаунт спрямо американските си конкуренти. Има най-големия клъстър от големи компании в Европа.
Ако други фирми в Европа решат да търсят мащаб, един от първите пазари, които започват да оглеждат е британският.
Дали се отваря поредица от IPO-та във Великобритания?
Трудно е. IPO-програмата е насочена главно към активите-трофеи. Това са компании с исторически трендове на ръст, с високи маржове, генерират големи парични потоци и не само не са засегнати, но се възползват от AI.
Това е малка група фирми.
Има съвсем малък брой компании, които отмятат всички кутийки в днешния момент. Това е реалността.
Означава, че Великобритания и други европейски компании, които вървят от публично към частно, трябва да си осигурят висок ръст и иновации, за да се развиват в цикъла.
Колко е важно да говорим за евентуално правителство на Бърнам?
Бордовете решиха да гледат дългосрочно. Ако се върнем към широката макроикономическа среда, не само Великобритания, но навсякъде бордовете възприемат дългосрочната перспектива. Гледат бъдещите трендове, кое води бизнесът?
Ясно е, едно от нещата е AI. Мащабът също. Затова бордовете не търсят кое правителство управлява, за да решават според него и да правят сделки или не.
Те гледат в бъдещето, стратегически и се питат дали са в състояние да направят сделката, която искат в днешната пазарна среда. Балансите са доста здрави. Печалбите са доста силни. Това им дава основание и им позволява да правят по-големи транзакции.
Едва ли правителството на една страна ще ги накара да променят нещо в краткосрочен план в решенията си.