Ричард Мур: Надявам се, че не става дума за безкрайна война

Какво мислите за ставащото в Иран? Близо ли сме до споразумение? Няма ли да има такова? Какво пречи?

Смятам, че сме още малко далеч от споразумение.

Смятам, че и двете страни вероятно искат боевете да спрат, но и двете страни се опитват да сменят позициите си преди да говорят сериозно.

Иран би искал натискът върху Ливан и Хизбула да спре и всички да се фокусират върху това, че Иран в момента контролира Ормузкия проток и не биха обсъждали ракети или ядрена програма.

САЩ, от друга страна, са много убедени, че трябва да се говори за ядрената програма и ракетите.

Така че в момента сме в етап на опипване на почвата, да се опитат да видят как да стигнат до някакъв процес.

Да изясня, дори и ако имаме колебливо сключено споразумение за мир, реалното и дългосрочно споразумение все още е много далече, така ли?

Точно така! Това, което предизвика Иран да започне процеса, който в крайна сметка доведе до сключването на споразумението за иранската ядрена програма през 2015, започна с инвазията на Ирак през 2003 и 2004.

Тези неща отнемат време.

Има страхотен дефицит на доверието между двете страни. Има много погрешно разбиране и възможност за погрешна преценка. От това се страхувам.

Работя като стратег за Sixth Street и казвам на тях и партньорите им, че се опасявам, че това ще продължи дълго, защото има влияние, от което Иран няма да се откаже лесно.

Ще продължи дълго – имате предвид безкрайна война, така ли?

Надявам се, че не става дума за безкрайна война, но смятам, че процесът ще е много бавен.

Говорим за години?

Потенциално, но хората, които си мислят, че ще има церемония по рязане на лентата на Ормузкия проток при отварянето му и всичко ще си бъде постарому, вероятно ще бъдат разочаровани.

Ако видите какво става в Червено море – хутите не са атакували корабите в този мащаб от известно време, но трафикът е сведен до 30-40% от онова, което беше преди 5 години.