В епицентъра на епидемията от ебола, част 1

Главният кореспондент на ‘The New York Times’ за Африка, Деклан Уолш, отразява как изглежда епидемията от ебола на място в Демократична република Конго. Нека да чуем.

Когато влязохме в това отделение за болни от ебола, беше поразително, че в това тясно пространство се лекуват възрастен мъж, това малко момче, което току-що е пристигнало, както и човек, който е починал от ебола и лежи в същото помещение. Болницата дори няма ресурсите да изхранва пациентите. Роднините на хората трябва да дойдат в отделението за болни от ебола, за да им носят бутилирана вода и храна.

Деклан Уолш се присъединява към нас от Буния, столицата на провинция Итури в Демократична република Конго, в епицентъра на епидемията от ебола. Благодаря Ви, че сте тук. Видяхме, че във видеото носите защитно облекло и маска. Само че хората, които посещават пациенти в болницата, нямат нито защитно облекло, нито маски. Можете ли да ни разкажете за възможностите на болницата да се справи със все още зараждащата се епидемия в Демократична република Конго?

Бих казал, че тази болница работеше напълно свръх капацитета си, когато пристигнахме.

Това е основната обществена болница в град, където има златни мини, който се намира на 80 километра на север от тук.

Смята се, че епидемията там е започнала още преди 2 месеца.

Когато пристигнахме обществените здравни заведения бяха в критично състояние.

Както виждате, има защитно облекло само за медицинския персонал, за лекарите.

Отделенията не са обезопасени, а на пациентите се оказва минимална грижа.

Роднините и други хора просто влизат и излизат, а те не са защитени изобщо.

Това ги поставя в голям риск и увеличава възможността самата болница да е място, където ебола да се предава и да се върне обратно в общността.