В епицентъра на епидемията от ебола, част 3

Говорихме с Джеръми Кониндик, който е в здравната сфера в САЩ, и Том Фрийдън, бивш ръководител на Центъра за профилактика и контрол върху заболяванията за културните трудности – да се обясни на населението сериозността на епидемията. Споменахте нещо много притеснително – че много хора отказват да приемат, че вирусът съществува. Казвате също, че някои смятат, че епидемията е измислица за печелене на пари, създадена от докторите в страната и чуждестранните хуманитарни работници. А други наричат това проклятие. Като говорим за дефицита при реакцията на здравните власти на тази криза, колко е сериозен този проблем – да се обясни на населението колко е опасна тази болест и да се обясни това на фона на ставащото. Да се обясни, че нещата не стоят така и че това е много сериозен вирус?

Това е от ключово значение. Когато говорите с хуманитарни работници, първото което казват, е че имат нужда от оборудване, а второто – образование и общуване с тези общности. Някои от тези общности са настроени изключително враждебно към вируса. Те не просто не вярват, че той съществува, те атакуват болници.

В болницата, която посетих, се строеше карантинно отделение и то беше подпалено.

Беше атакувано първата вечер, която прекарахме там от хора от над 100 души, които искаха да вземат тялото на местен духовен водач, починал от ебола.

Всичко се свежда до погребалните обичаи.

Както отбелязахте, човек е най-заразен в последните стадии на болестта и след като почине.

Така че е от ключово значение как се погребват мъртвите.

Иначе погребенията могат да се превърнат в събития, където вирусът се разпространява с огромна скорост.

Така че тези изключително смели местни здравни работници и служители на Червения кръст правят всичко възможно да образоват хората, да се опитат да погребват телата безопасно.

Но заради факта, че тези усилия са толкова закъснели – както казах, смята се, че епидемията е започнала преди вероятно 6 седмици, може би даже преди 2 месеца, но беше открита и официално обявена преди 2 седмици – всички тези усилия са много недостатъчни.

Така че има много малко достоверни данни за това колко се е разпространил. Това само подхранва подозренията на местните хора, които виждат хората да отиват в болницата, само за да умрат.