IPSOS: Големият въпрос е жизнения стандарт на британците

За пазарите на облигации е важно да знаят дали лейбъристите могат наистина да сменят лидера си без на дневен ред да се върне въпроса за фискална надеждност.

Това е въпрос за пазарите на облигации, но за лейбъристите и по-широката левица има усещане, че темпото и мащабът са се променили заради онова, което Киър Стармър и правителството му предлагат.

Това е част от причините защо местните избори минаха толкова зле за лейбъристите миналата седмица. Това е дискусия, която се води вътре в партията – как да се правят радикални промени или поне промени, които да са приемливи за левицата, без да се подплашат финансовите пазари.

Очевидно лейбъристите ще водят доста напрегнати дебати по тази тема. Обществото е най-песимистично настроено във връзка с икономиката от 48 години насам. Това усещане за обществен песимизъм наистина влияе на политиката в момента и това ни води до настоящата ситуация.

Когато правителството е фискално притиснато в такава степен, според проучвания, кое е нещото, за което би си струвало да се харчат пари, за да бъдат привлечени избирателите?

Има две неща, които се открояват – NHS е винаги нещо, което е на дневен ред за избирателите. Това е сериозно опасение, но то не е свързано просто с пари.

Хората ги е грижа да могат да отидат на преглед при личния си лекар възможно най-бързо, а чакането в британската здравна система е нещо, за което ги е грижа. Парите също са фактор тук.

Големият въпрос – не само за лейбъристите, но за британската политика като цяло – е свързан с жизнения стандарт. Както подчертах, икономическия оптимизъм е в най-ниските си стойности от 48 години насам, особено във връзка с жизнения стандарт – цените в магазините, инфлацията, която скача през последните месеци.

Това са неща от списъка с приоритети за избирателите. Икономиката дори изпревари емиграцията като най-важен проблем. Така че обществото, както видяхме и на местните избори, счита жизнения стандарт за проблем номер едно. Британските избиратели искат отговори на тези въпроси и с тях не трябва да се борят само лейбъристите, но също и „Reform UK“, и консерваторите.