Алхасан: Режимът в Иран мисли да надживее Тръмп, част 2

Хасан, искам да попитам за все по-различните регионални отговори на различните страни в Персийския залив и подхда им относно посоката, в която ще продължат. През последната седмица се появи тема, че както Катар, така и Кралство Саудитска Арабия сякаш настояват за дипломация. Защо мислите, че е така?

Всички страни в региона, и под това имам предвид шестте арабски държави от Персийския залив, горе-долу споделят едно мнение за Иран като заплаха.

Нека не забравяме, че те включват и Оман, който открито изрази съчувствие към Иран и се опита да улесни преговорите между САЩ и Иран в миналото.

Всичките шест арабски държави от Персийския залив са били обект на ирански атаки от някакъв вид. В известен смисъл, всички споделят основното възприятие за заплаха от Иран, че страната е риск и заплаха за регионалната сигурност.

Но там, където те се различават съществено, е как най-добре да се справят с това. И тук ясно се очертават поне два лагера или може би три.

Един лагер, нещо като лагер на приспособимостта, предимно сред оманците, които вярват, че трябва да се направят определени компромиси, за да се успокоят иранците, които в крайна сметка са голям съсед, който няма да отслабне скоро.

От друга страна, виждате конфронтационистите - ОАЕ и до голяма степен, Бахрейн, които вярват, че дипломацията се е провалила относно Иран, и че в крайна сметка те трябва да установят надеждно военно възпиране на Иран.

Някъде по средата са саудитците, катарците и може би кувейтците, които са склонни да мислят, че в крайна сметка няма алтернатива на незабавната деескалация, защото военните удари не са постигнали желаните политически ефекти, дори ако в крайна сметка изобщо не се доверяват на Иран.

Наистина различни подходи за това как да се справим с регионална заплаха, която всички те виждат като заплаха, но не са съгласни как най-добре да се справят с нея.