Олонгрен: Европа иска да е част от решението за Ормуз

Говорим много за объркването и противоречията във връзка със ставащото в Ормузкия проток. Какви са настроенията, за какво се говори и какво са готови да направят европейските страни?

Да, прекратяването на огъня в Близкия изток е много крехко, а Ормузкият проток ту е отворен, ту затворен. Не знаем какво става. Така че смятам, че хората обсъждат и това – как да се справим с нестабилността по света.

От гледна точка на ЕС има голям акцент върху важността на сътрудничеството и координацията, както и връщането към реда, основан на правила, при който свободното корабоплаване е нещо нормално и при който не заплашвате с атаки по цивилна инфраструктура, при който хората в южен Ливан отново са в безопасност. Смятам, че това е на дневен ред във връзка със ситуацията в Близкия изток, Иран и в по-общ план.

Ако погледнем към евентуалните преговори в Пакистан между САЩ и Иран, какво мислите за възможността тези преговори да се състоят на този етап? Въз основа на хората, с които сте общували и информацията, с която разполагате? Каква ще бъде продуктивността на тези преговори? Дипломат сте от много време, наясно сте колко много работа е нужна, за да има напредък при тези срещи. Това не се случва тук – от изявлението на президента изглежда, че САЩ все още са уверени във възможностите на тези преговори. Какво мислите за това? Каква е ситуацията и дали може да се стигне до траен мир?

Конкретно аз смятам, че призоваваме за деескалация и дипломация, така че е много ценно, че партньори като Пакистан и Турция се опитват да накарат страните да седнат на масата на преговорите и наистина искрено се надяваме, че може да бъде постигнат напредък.

Пречките пред свободното корабоплаване през Ормузкия проток вредят не само на Европа, но и на целия свят, така че искаме да сме част от решението.

Няколко европейски страни изразиха желанието си да подкрепят мисия, която да държи Ормузкия проток отворен, но това трябва да стане при условие, че има истинско прекратяване на огъня и се работи за стабилизиране на ситуацията. Не просто като ситуацията, която видяхме този уикенд, при която не знаем какво се случва.