Как работи трансграничното трансферно ценообразуване, част 2

Днес повечето държави са кодифицирали някаква форма на правило за сделката между несвързани лица и това е ключов стълб на международните данъчни правила.

В данъчният кодекс на Съединените щати, в раздел 42 се намират правилата за трансферно ценообразуване.

Как компаниите изчисляват своите трансферни цени и как знаят, че ги определят правилно? Сложно е.

Вземете например тази леденостудена вкусна Кока-Кола.

Кока-Кола, когато правят бизнес по целия свят, трябва да помислят за трансферното ценообразуване, като става въпрос за изпращане на съставки в чужбина, бутилиране от производителите, маркетингови разходи и продажби и каква е стойността на техните търговски марки и интелектуална собственост, техните рецепти, патенти, всяка стъпка от веригата.

Едно е за компанията Coca-Cola да определя цени на материални стоки като бутилки и съставки, но е съвсем друго да определя цени на нематериални стоки като търговски марки, авторски права и тайни формули.

Споровете за трансферното ценообразуване наистина се изострят, тъй като икономиката, дори световната икономика, е станала много по-базирана на нематериални активи.

Практици, счетоводители, адвокати мислят за това по-скоро като за изкуство, отколкото за наука.  Много рядко, ако изобщо някога, има някаква много ясна граница - това е числото.

Като в играта „Цената е вярна“. Освен че вместо Боб Баркър да ви каже, че цената е грешна, проблемът е в IRS (Данъчната служба на САЩ).

Ако Данъчната служба на САЩ смята, че дадена компания прави нещо нередно с трансферното ценообразуване, те ще направят одит и ще кажат: „Трябва да ни предоставите отчет за трансферното ценообразуване и много информация и данни, описващи как ценообразувате междуфирмените си транзакции.“

И не само Данъчната служба на САЩ е това, за което компаниите се тревожат. Те трябва да документират случая си пред данъчните власти по целия свят.

Трансферното ценообразуване се свежда до това, че държавите искат да се уверят, че получават всеки долар, който им се дължи, а компаниите искат да се уверят, че не плащат повече данъци от това, което дължат.

Да купиш на света Coca-Cola е лесно, да се споразумееш кой ще се облага с данъци, не чак толкова.„

Част 2/2.