Сен: Не вярвам някой да влезе обратно в Персийския залив

Амрита Сен, основател и директор Проучване на пазарите, Energy Aspects

9 April 2026 | 12:25

Преводач: Силвия Грозева

Какво се промени след като обявиха примирието снощи?

Ако четете внимателно, ще видите, че съобщенията са две в едно.

Чуваме от рафинериите и операторите, които се опитват да прекарат някой кораб, че първо цената на застраховката е огромна и го обезсмисля. Говорим за над 4 долара на барел.

Дори и да получите застраховка, никак не е ясно дали трябва да платят на иранците и как? Защото плащанията към Иран не са лесни поради санкциите.

Иранците изпращат съобщения до корабите пред Ормузкия пролив, че ако смятат да минат, трябва да бъдат одобрени от тях.

Това изобщо не е отворен пролив.

Нека е ясно.

Вероятно корабите в пролива в момента, без значение дали са празни или натоварени с петрол и петролни продукти са към 250. Толкова преброи нашият екип. Те постепенно биха могли да излязат с разрешението на Иран.

Но не вярвам, че някой ще влезе.

Това ще бъде най-важното.

Освен ако не бъде обявено пълно примирие. Не само за две седмици, а трябва да знаем, че враждебните действия са приключили.

Забелязали ли сте някакви признаци на унищожаване на търсенето в последните няколко седмици?

Добър въпрос, защото говорим за различията между физическата цена и цената на фючърсите.

Проблемът е, че всичко се отразява на физическата цена. Брент е на 140 долара, а в Дубай се търгуваше на 160 преди няколко седмици долара за барел. Това е отразено в цените на продуктите.

Дизелът и керосинът се търгуват повече от 200 долара за барел. Дори и в САЩ.

Да, забелязахме известно разрушаване на търсенето в части от Азия. Донякъде защото правителствата се намесиха и поискаха предварително ограничаване на покупките.

Определено има към милион барела на ден намаление на търсенето. Главно на самолетно гориво заради отменените полети в Близкия изток. Но и на нафта и втечнен природен газ. Също и суровините за пластмаса.

Трудността тук е в това, че понеже първо Азия поема удара, има много голямо отлагане на проблема за Запада.

Било при самите продукти – керосин и дизел или при крайния продукт – дрехите ни или всички пластмасови продукти, които използваме.

Затова на пазара има такова спокойствие.

Но да, забелязваме разрушаване на търсенето и не вярвам да е приключило.