Милър: Войните без определена цел не е ясно кога може да свършат

Като имаме предвид реториката на президента Тръмп през последните 24 часа, да оставим настрана последните 10-11 дни, накъде вървим – към ескалация или деескалация?

Всички се чудят за това. Това е война по избор, не по необходимост. А войните по избор са войни на предпочитания – измерването на успеха е много по-голямо, защото се предполага, че в една война по избор няма надвиснала или непосредствена заплаха за сигурността или просперитета на САЩ. Честно казано, от 23 февруари насам, това твърдение си остава вярно.

Администрацията се колебае в идеите си, но смятам, че като цяло са се спрели на наратива, че не само президентът и Израел ще спомогнат, за да бъде убит Али Хаменей, върховният лидер на Иран.

Между другото, това е фундаментално действие, в това няма съмнение.

Иран няма да е същата страна - след десетилетия управление на човек, който проповядваше смърт за Израел и Америка, използваше проксита, за да разпространи иранското влияние в 4-5 столици в региона и честно казано докара страната до банкрут чрез развиването на програмата за създаване на ядрени оръжия.

Смятам, че са се спрели на наратива, че са подкопали, да използвам любимата дума на президента – унищожили капацитета на Иран да демонстрира сила в чужбина. Заедно с Израел нанесоха тежък удар на иструментите за държавни репресии, които се използват, за да репресират и подтискат протестите и иранското общество десетилетия наред.

Смяна на режима?

Не. Смятам, че след 11 дни изглежда, че се вижда, че новината е друга.

Този режим е там, както и иранската революционна гвардия – напомням, че за да контролирате Иран, имате нужда от достъп до пари, оръжия и петрол.

Има само една организация, служба за сигурност и иранската революционна гвардия, която разполага с такова влияние и власт.

Така че след 11 дни можем да разсъждаваме – войната може да свърши следващата седмица, може да продължи още няколко седмици.

Това е проблемът при войните без определени цели.