Няма кой да замени Стармър

Какъв ден! Двама съветници на Стармър напуснаха. Лидерът на лейбъристите призова на Стармър да напусне. А после някак парламентът овладя кризата. Доколко е в безопасност министър-председателят днес?

Това беше сериозно сътресение и помислих, че няма да оцелее, а после кабинетът застана зад него и той произнесе доста пламенна реч пред лейбъристите в парламента – това са депутатите от партията, които имат места в парламента.

Изглежда, че те решиха да се отдръпнат от това решение.

Според мен се случиха няколко неща – много от министри от кабинета решиха, че моментът не е особено подходящ.

Предстоят много трудни времена и вероятно са си казали, че би било добре да оставят Киър Стармър да се оправя с това.

Също така, никой от съперниците му не е в силна позиция. Те искат да започнат с личните си кампании, така че смятам, че Стармър си е спечелил време вчера, но не смятам, че е в безопасност и смятам, че е малко вероятно да остане на власт до следващите избори, които предстоят чак след 3 години и половина.

Чудя се защо министрите са били на мнение, че не е сега моментът? Защото никой от кандидатите, които биха заменили Стармър, не се чувства готов? Или защото отбелязват волатилността на пазара, причинена от цялата тази политическа несигурност?

Смятам, че е по малко и от двете. Проблемът за всеки, който иска да се отърве от Киър Стармър, е, че наистина няма реален кандидат, който да го замени.

Някои от хората, които се споменават - Анджела Рейнър, бившият заместник министър-председател, все още е замесена в данъчен скандал и тече разследване, секретарят на Камарата на представителите пък е от десните в партията, но също е свързан с Питър Манделсън.

Всъщност, той публикува съобщения заедно с Манделсън вчера, за да докаже, че нищо не е направил. Само че не е харесван от всички в партията и не е ясно дали може да спечели в такава надпревара на този етап. Анди Бърнам, популярният кмет на Манчестър, остава само това – той не е депутат, така че не може да се кандидатира за министър-председател.

Така че всичко, което хората с желание да станат министър-председатели на Великобритания, могат да направят за момента, е да прекарат следващите няколко месеца в опити да си осигурят по-добри позиции и да опитат отново.