Великото пренасищане с петрол, част 3
Лизел Хил, Bloomberg, Хавиер Блас, Bloomberg Opinion
Преводач: Силвия Грозева
Някои компании вече страдат.
Първата вълна на съкращения тръгна от неосновни дейности на енергийните компании, които тръгнаха към ютилити сектора и ограничиха някои инвестиции.
Тези неща имат прецедент. В края на 90-те, когато тв картина беше зърниста и мътна, петролът падна под 10 долара за барел. Това накара компаниите да уволнят дори геолозите, които търсеха новите залежи.
Не сме видели чак такива неща, но винаги има опасност.
Добре, защо тогава става така?
Този път спадът на петрола е по-различен от 2020г. Той сега е воден от предлагането.
Гвиана преди няколко години не произвеждаше никакъв петрол.
А днес произвежда близо 1 млн барела на ден. Това я прави важен производител в света. Дори Аржентина преживява мини бум на шистовия петрол.
Други страни като Бразилия, Канада и дори САЩ помпят рекордни обеми.
Преди 10г САЩ не можеше да изнася на глобалните пазари. Днес изнася страшно много. До 5-6 млн барела суров петрол на ден.
За сравнение за 75г САЩ внасяше по 14 млн барела на ден, за да напълни дефицита си. Но шистовото производство в Америка обърна нещата и създаде излишък. И ето на.
Май от всякъде на пазара излиза твърде много петрол.
Международната енергийна агенция очаква предлагането да изпревари търсенето с около 4 млн барела на ден тази година. Може и по-малко.
Представете си два супертанкера. Най-големите кораби, които превозват суров петрол да пристигат пред британския бряг или пред Тексас всеки ден.
До края на годината това ще прави от 300 до 700 танкера на рейда, защото от тях няма нужда.
Част 3/5.