Пол Роумър: Инфлацията не изглежда да е проблем

Ще започна с това, че президентът на Съединените щати публикува статия в The Wall Street Journal, в която говори за своите мита и идеята, че когато ги е наложил, са започнали да прогнозират голям инфлационен скок. Казва, че това не е станало, според него и митата са ни направили по-силни. Повдигам темата в контекста на Кевин Уорш, който има двоен мандат, очевидно фокус върху пазара на труда, но също така и фокус върху инфлацията. Това повдига много въпроси за инфлацията в момента. Дали това водещо число, което виждаме е официално? Отразява ли къде се намираме?

Може би просто съм тук твърде дълго, но това време ми напомня много за 70-те години на миналия век, когато Ричард Никсън назначи Артър Бърнс. Това ми се струва точно като онзи ход.

Не изглежда инфлацията да е проблем сега.

Вярно е, че хората очакваха да започне по-бързо. Доларът се понижи с 10%. Дори и да нямаше мита, вносните стоки ще бъдат с 10% по-високи. Бихте очаквали някакво увеличение на стоките и услугите за ежедневна употреба. Но е като хората в един театър усещат миризма на дим, но всички се оглеждат, никой не се движи и всички някак си чакат дали е наистина.

Не изглежда чак толкова зле. Погледнете спекулативните цени. Ако това е залог на инфлацията, те паднаха доста като стойност. Можеше да е и по-лошо.

Имате предвид големия спад при много истински суровини, предимно благородни метали.

Да, но в течение на годината среброто се повиши от 30 долара до 120. Връща се на 80, но все още е скъпо, на 80, не е 30.

Златото е около два пъти по-високо. Просто се усеща. А доларът пада.

Чувствам се точно като през седемдесетте. Трябва промяна във възприятията, при която изведнъж всички да започнат да бягат към изхода.