Дайвид Сакс за AI регулациите в САЩ, част 2

Има и известна реакция срещу указа – от самите щати и други републиканци. Проучвах речта и стратегията от юли. Там основното е инфраструктурата и дерегулациите около нея. Тревогата около последния указ е, че докато решава проблемите с различните щатски правила, не дава единна федерална рамка.

Тази единна федерална рамка трябва да се въведе чрез закон. Конгресът трябва да го направи. Президентът нареди администрацията да работи с Конгреса по нея.

Междувременно определихме ценностите, които са ни важни. Казахме, че искаме да защитим децата, това е важно. Искаме да се спазва авторското право. Да запазим възможността на местните общности да изберат каква инфраструктура ще имат. Не искаме да заменяме щатските власти в тези неща.

Даваме важен пакет от принципи. В същото време те осигуряват редица инструменти за свръхрегулации от страна на отделните щати.

Защо са нужни регулации на AI моделите и алгоритмите? Как се разработва един модел? Разработчиците пишат кода някъде. После той се обучава в център за данни на друго място. После изчисленията стават в трети щат. Цялата услуга накрая се предоставя по интернет по националната телекомуникационна инфраструктура.

Това правят най-малко 4 различни щати. Всички биха могли да поискат да регулират тези модели. И правилата може да си противоречат.

Дори и губернаторите-демократи признаха, че това е проблем.

Онзи ден губернаторът на Ню Йорк каза, че би предпочела да приложи калифорнийския закон, SB 53, който току-що бе приет, вместо да пише свой. Защото има ли смисъл да се трупат регулации?

Дори и губернаторите-демократи разбират, че това е проблем и ако всички тръгнат в различни посоки, накрая ще има мишмаш от регулации, които няма да е възможно да се спазват.

Президентът призовава за здрав разум. Единна национална рамка от правила, вместо 50 различни.