AI помага на ресторанти да открият алергени
Дилън Макдонъл, изп. директор на Foodini
Преводач: Петя Кушева
Дилън, имате интересна история. Като много стартъпи, тръгвате от породена необходимост. Разкажете ни малко за това с какво сте се сблъсквал?
Да, на 10г бях диагностициран бях с цьолиакия и имам много личен опит с храненето извън дома и поръчването онлайн, защото трябваше да знам какво има в храната ми. Разстройвах се все повече и повече колко е трудно да се получи тази информация, постоянно имаше грешки и неточности, затова реших да опитам да направя нещо по въпроса.
Как изкуственият интелект може да помогне на ресторантите. Сервитьорите в днешно време доста знаят поне за някои от най-често срещаните алергии - към глутена, например, при хора с цьолиакия. Как изкуственият интелект им позволява да направят крачка напред?
Да, основателна забележка. Мисля, че сте прав.
Много ресторанти се справиха с безглутеновите, вегански, вегетариански храни, които са основните.
Но 173 милиона американци имат някаква форма на хранителна алергия или диетични изисквания.
А алергените далеч надхвърлят само глутен.
Помагаме на ресторантите, като приемаме информацията от менюто им, информацията от рецептите им и информацията за продукта. Обучили сме големи езикови модели, за да ги разделим до ниво на съставките, да ги маркираме с правилните алергени и диетични изисквания. А след това можем да задвижим персонализирано решение за меню, при което потребителите ще видят точно какво могат и какво не могат да ядат от менюто в зависимост от личните си изисквания.
Каква е корпоративната отговорност? Стават грешки. Грешките могат да накарат големия езиков модел на изкуствения интелект да халюцинира. Как ги предпазвате от това ако едно ястие казва, че не съдържа нещо, но в просеца е заразено с тази съставка?
Страхотен въпрос. Първо, никога не се получават такива халюцинации.
Базирано е на структурирани данни за състав и доставчици. Ако има сценарий, че това не е сигурно, от наша страна екипът ни диетолози ще извърши качествен контрол и ще се намеси ръчно.
Докато те въвеждат данни в системата, големият езиков модел се обучава и става все по-умен.
От правна гледна точка твърдим, че липсата на документи за алергени е много по-голям риск, защото може да има член на персонала, който вероятно не е обучен за всички съставки, алергени и елементи в менюто, а те са линията на защита за ресторантите между потребителите и потенциални животозастрашаващи инциденти.
54% от всички алергични реакции в ресторантите стават след като персоналат е бил уведомен.
Това ни показва, че настоящата система не дава резултат.