Кийнън изследва абсурдите на инвестиционното банкиране

Следващият ни гост току-що е продуцирал нов филм за Уолстрийт, адаптиран от книгата му Discussion materials, вдъхновена от опита му в инвестиционното банкиране. Да поздравим с добре дошъл Бил Кийнън, продуцент на филма Bull Run и автор на Discussion materials. Той се присъединява към нас в студиото. Бил, радваме се, че сте тук. Bull Run се нарежда сред традиционните филми за Уолстрийт, но какъв е жанрът – драма, комедия или романтика?

По-скоро сатира. Има много класики, но смятам, че историята, която е известна на всички е да се поддадете на алчността, парите, излишъка, корупцията и после да има изкупление.

На Уолстрийт?

Точно така. Смятам, че героят в Bull Run не идва от тази среда, но запазва дистанцията в целия филм, както и здравословен скептицизъм, защото това е разказ за абсурда, на който станах свидетел на Уолстрийт.

Филмът е по книгата Ви Discussion materials. Гледам на нея като на версия от 2020 на „Покерът на лъжците“. Тук не става за търгуване с облигации, а за инвестиционните банкери като цяло. Работили сте в Deutsche Bank като начинаещ инвестиционен банкер, но в кой момент осъзнахте, че искате да пишете за това, вместо да го направите своя кариера в дългосрочен план?

Смятам, че бяха първите ми два дни на работа. Ден първи – дори не знаех къде ми е бюрото и компютъра. Извикаха ме при ръководителя на екипа и той ми даде три имена и адрес. На практика, трябваше да отида в Манхатън при тези трима изпълнителни директори в енергийни компании и да им обясня за тези компании за частен капитал, за да им помогна да наберат средства за ново начинание.

Казах, че това е първият ми ден и нямам представа какво правя, а той заяви, че не трябва да им го казвам, защото за тях аз съм експертът в енергийния сектор. Така че ме хвърлиха в дълбокото още от първия ден, от понеделник. Беше ужасяващо и вълнуващо. В ден две, вторник, отивам на работа и кисна на бюрото си 12 часа заради сделка с торове. Трябваше да направя диаграми, които да пресмятат цените на акциите през годините.

А междувременно, управляващият директор на този сектор наскоро беше претърпял операция за стомашен байпас и беше отслабнал с 37 килограма и искаше новата му снимка, на която изглежда по-слаб, да бъде на всичките материали. Така че понеделник и вторник бяха такива и се зачудих каква ли ще е срядата. След този момент, реших, че това е свят, за който не мога да не пиша.