Серина Уилямс: Да инвестирам беше резервния ми план

Не харесвам думата „пенсиониран“, но когато излязох от тениса, вече инвестирах от около осем години и вече имах своя фирма, бях създала страхотен екип от хора, които бяха много по-умни от мен. Това не беше нещо, което просто би имало тежки последици.

Чувствах, че искам меко кацане, което не знам дали го направих или не. Исках меко кацане, но също така не исках да започвам нещо ново, когато свърша с едно нещо. Баща ми винаги ми казваше, не можеш да се впускаш в нещо съвсем ново, когато приключиш.

Трябва вече да си го започнала. Трябва вече да имаш план. Ако нямаш план, ще бъде трудно да започнеш нещо ново.

Затова бях благодарна, защото ако бях започнала да инвестирам сега, след като се пенсионирах, с обучението и всичко, щеше да отнеме години, а голяма част от този опит вече беше натрупан, докато играех.

Това е толкова добър момент, че сега моделът е, че като спортист, от Вас почти се очаква да бъдете много повече от това. Има много публични личности, които решиха да се занимават с инвестиране, особено защото започнахте отрано. Сблъсквахте ли се с някакви стереотипи, с хора, които въртят очи и питат: „Какво прави един спортист в бизнеса?“

Не много, но очевидно има много хора, които въртят очи и питат: „Какво правиш в инвестирането?“ Но това беше преди повече от 15 години. Определено бях в инвестирането много по-рано. Това беше нещо вродено, към което просто се приближавах. Нещо, което наистина ме привлече.

Инвестирането в ранен етап ме привлече по някаква причина. По това време, разбира се, не знаех какво се нарича ранен етап. Не знаех какво е семе. Не знаех нищо от тези неща. Беше страхотно образователно преживяване.

Харесва ми това, което Джейми Даймънд каза по-рано, как животът е просто учене. Учиш се всеки ден. Харесвам тази теория.

Това ми харесва в рисковия капитал. Всеки път, когато вляза в офиса, се чувствам сякаш съм в колеж и научавам нещо ново за някой друг продукт и какво прави и какво не прави, и как все още го нямаме.