Могат ли САЩ и ЕС да спрат доминацията на Китай в редките минерали, част 2

Катрин Огундия, анализатор на тематични инвестиции, Barclays

10 November 2025 | 13:58

Преводач: Бистра Стоименова

Първата стъпка ли е да се намери верига на доставки, на която може да се разчита? Всички говорят за страните, които имат такива залежи и ги преработват и се опитват да сключат споразумения.

Интересен въпрос. Бих казала, че властите се фокусират върху края на веригата на създаване на добавена стойност.

Така че по-голямата част от финансовата помощ се оказва на компании, които имат възможност за рециклиране и инфраструктура.

Бих спорила, че частта от веригата на доставки, където създаване на вериги на събиране на редките полезни изкопаеми и може би изисквания да има задължително рециклирани редки полезни изкопаеми в устройствата, е пропусната.

Така че при САЩ и ЕС, които се опитват да прекроят политиките си, имаме ситуация като с яйцето и кокошката, когато става дума за инвестиции.

Не можем да подценим доколко зеленият преход и бумът на изкуствения интелект влияе на търсенето. Само че как стоят нещата с предлагането? Ако не купуваме или рециклираме повече, с колко материали разполагаме?

Не смятам, че към този момент рециклирането на редките полезни изкопаеми ще промени нещо в момента. Само 1% от тях се рециклират в световен мащаб, така че не смятам, че това ще промени нещо кой знае колко за веригите на доставки в момента.

Кога ще трябва да купуваме повече?

Ако погледнем центровете за данни за изкуствения интелект, бих казала към 2040 се очаква капацитета за рециклиране да се удвои. Така че има доста време до този момент.

Смятам, че в краткосрочен план наистина следва да помислим за алтернативни материали, дали можем да сключим по-всеобхватни споразумения, да продължим с изследването и обработката. Рециклирането е решение в дългосрочен план, но ще имаме нужда от последователни политики, инвестиции и време, за да се превърне в нещо значително.

ЕС конкурира ли се със САЩ? Може ли всички да правят онова, което искат?

Смятам, че има възможности за всички. Ако разгледаме редките полезни изкопаеми, смятам, че умният подход е, когато електрониката навлезе на пазара, да има ключови суровини още там. Говорим за центрове за данни – въвеждане в експлоатация и осъвременяване. Това изисква големи количества редки полезни изкопаеми, които да се насочат в определен регион. Така че ако се фокусираме върху капацитета и веригата на доставки на място, би трябвало да има смислено количество ресурси за обработката и рециклирането.

Колко пари ни трябват за това? Или по-скоро имаме ли тези пари?

Това е интересното – ЕС се фокусира върху суровините и разглежда около 60 проекта, които иска да финансира – ще даде по 500 милиона на всеки проект. Честно казано, има проекти за изследване, рециклиране и обработка. Трудно е да дадем обща сума, но говорим за изключително много пари.

Това обществени средства ли са или частни инвестиции? Или и двете?

По малко и от двете. Смятам, че САЩ има доста новаторски подход – компании като MP Materials получават финансиране от администрацията на Тръмп, но наскоро и частни компании за ключови суровини също получиха частно финансиране.

Страхотна информация, много Ви благодаря, че се присъединихте към нас! Катрин Огундия, анализатор на тематични инвестиции в Barclays.