Инвеститорите не знаят колко още да чакат Франция

Президентът Макрон поиска от премиера си в оставка – това е напълно абсурдно – да направи същото в очакване на друг резултат. Какво всъщност става във Франция? Кои са политическите трудности, които страната се опитва да преодолее, докато върви към затваряне на поредната глава.

От юни миналата година, когато Макрон насрочи извънредни избори за парламент, в Националното събрание влязоха три основни блока. Нито един от тях не може да управлява сам и трите не успяват да се разберат помежду си за общо управление.

Така че Еманюел Макрон, заедно с неговата центристка група и десноцентристките партии успява да прокара някои закони като кара другите партии да се въздържат, особено левоцентристката социалистическа партия.

Надеждата на този премиер беше да привлече партии като социалистите, евентуално да ги убеди да се въздържат при важни гласувания, за да му позволят да прокара някакъв бюджет.

Но социалистите в последния месец останаха непреклонни. Точно това се промени. Те настояха да се приеме техния бюджет, който включва икономии с различни темпове в сравнение с предложението на сегашното правителство.

Искат и данък богатство, предложение на икономиста Габриел Зукман.

Е, никой в центъра и в дясно не го иска.

Никой не е съгласен.

Въпросът е дали за 48ч ще постигнат това, което в Елисейския дворец наричат „платформа на стабилност“, за да продължи държавата да работи и да се приеме някакъв бюджет преди да изпаднат в конституционни и правни крайни срокове.

Втори шанс и – както знаем всички журналисти, крайният срок е най-важен. Последен въпрос. Имаме президент, Еманюел Макрон. Имаме премиер в оставка. Кой във Франция държи властта? Какво трябва да разберем ние тук, от другата страна на Атлантика за тези два поста. Колко е сериозно когато премиерът подаде оставка.

Във Франция премиерът е клапан за изпускане на парата.

Президентът ще се отърве веднага от него, щом реши да рестартира програмата си.

Не сме свикнали да се задържат дълго време, не и пълни 5г, какъвто е мандатът на президента.

В последните две години във Франция обаче премиерът не успява да свърши нищо, заради разпокъсания парламент.

Властта остава в ръцете на Еманюел Макрон. Той е човекът, който може да вземе едно от трите решения, пред които е изправен.

Последният път реши да разпусне парламента и не му се получи особено добре. Така че едва ли ще го направи пак.

Той се надява да намери някой, който да направи коалиционно споразумение, за да се налага да мисли за по-крайни решения. Например да подаде оставка предсрочно. Мандатът му изтича през 2027г и засега той остава.

Но ако погледнем какво става с разходите по кредитирането на Франция, не се знае какво влияние ще имат облигационните пазари над тези решения.

Времето за приемане на бюджета изтича.

Знаем, че инвеститорите вече са доста нетърпеливи. Трябва да напазаруват още днес. Колко още да чакат Франция?