Как страните от Персийския залив набират мека сила, част 2

Когато има големи държавни инвестиционни фондове, както и други големи инвеститори, подкрепени от държавата, тогава основният фокус е върху националните инициативи. Замислете се за „Един пояс, един път“.

Така се появява международната мрежа от китайски инфраструктурни проекти на стойност трилион долара. Неща като това пристанище в Перу – построено, за да подобри търговските връзки с Азия.

Най-големият държавен инвестиционен фонд, може би шокиращо, принадлежи на Норвегия.

Те контролират около 1.7 трилиона активи.

Фондовете на страните от Персийския залив са различни. Те са сред най-активните и влиятелните фондове.

"Миналата година инвестираха 82 милиарда щатски долара, което се равнява на около 60% от сделките в световен мащаб", казва Диего Лопез, основател Global SWF. 

А ако са заедно, останалите бледнеят на техния фон.

Ако разгледаме района на Персийския залив, всичко възлиза на над 4 трилиона долара активи, които се държат от тези фондове.

Богатия на въглерод и водород водоносен слой, пълен с праисторически планктон буквално захранва това. Благодарение на десетилетия напредничаво сондиране. През 50те това създава много приятен проблем, за който държавните инвестиционни фондове се оказват решение.

Те печелят повече пари, отколкото могат да похарчат. Идеята е била да се намери място, където да оставите всичкия този излишен капитал.

През последното десетилетие, разходите за алтернативи от чиста енергия, като алтернатива на петрола, спаднаха рязко. Това води до един не толкова приятен проблем. Да вземем Саудитска Арабия за пример – там по-голямата част от икономиката се крепи та приходите от петрола.

Зелената линия показва прогнозираната цена за барел петрол, която е нужна на правителството, за да оправи бюджета си от 2012 до края на годината. Черната линия показва, че от 2014 насам цените като цяло са спаднали под тази стойност. Нужно е нещо, което да компенсира разликата.