Томас: Светът се чуди дали не е твърде ориентиран към САЩ
Джейсън Томас, ръководител на отдела за международно проучване и стратегии на Carlyle Group
Обновен: 01:44 | 29 април 2025
Този вид динамика, който започна да обзема американските активи, деноминирани в долари, какво мислите, че стои зад това и смятате ли, че е устойчиво?
На първо място трябва да помним, че облигациите са волатилни по начин, по който парите не са. Ако в началото на месеца сте имали 100 долара инвестиция в паричните пазари, доходността е била 4.3%. Десетгодишните държавни облигации имаха доходност от 4% по това време. Седмица по-късно парите все още бяха на това ниво, както винаги, а облигациите бяха спаднали с 96 пункта.
В миналото винаги е имало срочна премия, която да компенсира тази волатилност. Тази премия изчезна в десетилетието след световната икономическа криза. Защо? Защото всеки път, когато имаше и намек за слабост на икономиката, когато имаше поевтиняване на акциите, Фед започваше нов цикъл на количествено разхлабване с идеята да дръпне надолу доходността по облигациите.
Има много стратегии за овладяване на риска. Има инвеститори, които хеджират риска на фондовите пазари като използват позициите на облигациите. Това работеше много добре – някои години акциите поевтиняваха с 12%, а конкретните облигации поскъпваха с 15%.
В момента светът е различен – отчасти защото външният сектор се чуди дали не е твърде ориентиран към САЩ. Говорим за акции и облигации по-общо. Ако се замислим колко голям е дефицитът – тази година, нетното емитиране на облигации от Министерство на финансите „изяжда“ 42% от частните спестявания в САЩ – тук говорим за спестяванията на домакинствата, както и паричните потоци на корпоративния сектор.
Ако това не бъде финансирано в голяма степен от външни инвеститори, човек трябва да се зачуди каква ще бъде лихвата на пазара. Смятам, че това, което виждаме, е, че ако този хедж го няма – ако държавните облигации не поскъпнат предсказуемо, когато акциите поевтиняват, тогава трябва да има много по-голяма рискова премия за облигациите за сметка на парите. Ако погледнем назад, през 80-те и 90-те, тя е била от порядъка на 150 базисни пункта.