ЕЦБ на 25 години: Началото

Оливър Крук, Bloomberg Франкфурт

23:00 | 29 май 2023
Обновен: 03:22 | 2 юни 2023
Преводач: Мария Попова

Когато преди четвърт век се ражда еврото, мнозина мислят, че то никога няма да успее. Сред песимистите, малцина са по-известни в света на икономиката от Милтън Фридман.

Неговият приятел и колега икономист Отмар Исинг става първият главен икономист на Европейската централна банка и един от архитектите на проекта за еврото. Той е назначен в ЕЦБ и сред всички поздравления получава едно по-различно от Фридман.

"Писмото му беше на бюрото ми. Отворих го и прочетох думите на Милтън: „Скъпи Омар, поздравления за невъзможната работа. Знаеш, че съм убеден, че еврото ще се провали.“ А после добавя: „Но заради теб, сривът може да се забави с няколко години", разказва Отмар Исинг, бивш главен икономист на ЕЦБ. "В края на краищата, аз бях убеден, че този континент трябва да има обща валута. Но по онова време бях критично настроен спрямо участието на 11 държави, от които не всички бяха добре подготвени".

С екип от едва 400 души, ЕЦБ се заема с работата. Успехът или неуспехът зависят от изпълнението.

"Това беше наистина уникално историческо събитие. Нямаше никакви признаци, съдейки по данните не бихте казали, че се е случило историческо събитие",казва Исинг.

Днес, 25 години по-късно, това, което започна като най-големият в историята паричен експеримент се превърна във втората най-голяма резервна валута в света. Исинг се посвещава на това валутата да заработи и знае какъв е залога.

"Не всички германци вярват в Бог, но всички германци вярват в Bundesbank. За да се откажат от марката и да приемат новата обща валута, еврото, беше дълбочинен пробив не само в германската парична история – това се почувства дълбоко в обществото. Това имаше много по-голямо значение отколкото съм си представял", казва Исинг.

ЕЦБ преживява много бури: глобалната финансова криза, кризата с държавните дългове, пандемията. Но за Отмар Исинг една от старите заплахи си остава най-голяма за еврото.

"Високият дълг на Италия, растящият дълг на Франция – това трябва да се реши", смята Исинг.