Искам да започна с това, което току-що чухме от Джон за напрежението между САЩ и Пекин, което непрекъснато нараства. Какъв е основният Ви извод от това което виждате в администрацията на Съединените щати, тъй като току-що обсъждахме напрежението в рамките на администрацията на Байдън по въпроса за Китай?
Наистина смятам, че има дълбоко разделение тук. От една страна, виждате признаци на деескалация, както видяхме на срещата на Г-20, при дългата и сериозна среща между Байдън и Си Дзинпин. Според мен чухме много малко за това, което се е случило между тях. Това е показателно, защото освен ако не чуете, че разговорът е сериозен, толкова по-малко игра има.
А от другата страна е целият инциденът с балона, при който американците явно имаха избор, както подчерта министър Гейтс на конференцията. Каза, че американците имаха избор да свалят балона. Свалят го бързо и не казват нищо. Тони Блинкен отива в Китай, води разговори и оставя топката в полето на Пекин.
Вместо това стана огромен политически въпрос, а президентът се позова на нарушения на американския суверенитет в речта си за състоянието на съюза.
Това е ескалиращ ход. И мисля, че води до дълбоко разделение. Това отразява дълбокото разделение в американската страна, а след това се отразява на китайска страна, защото как ще реагира Пекин? Шизофрения би била силна дума, но очевидно има когнитивен дисонанс тук.
С вашия опит на професор по история, смятате ли, че трябва да се върнем към някои уроци или дори към епохата на Студената война?
Със сигурност. Според мен време е да се събудим, да усетим мириса на кафето и осъзнаем, че сега сме в бизнеса на управлението на една ситуация като тази при Студената война и трябва да бъдем с широко отворени очи.
Трябва да се съсредоточим точно върху въпроса как да се справим с напрежението, затова имаме нужда от контакти.
Отново министър Гейтс беше много директен това да стане на най-ниското възможно ниво между командващите на място, така че да се деескалират инцидентите. И се нуждаем от устойчив диалог и преди всичко от дисциплина на посланията.
Струва ми се необичайно, че високопоставени фигури от Пентагона са пред медиите и открито говорят за интуицията си за вероятност от война в Тайван до две-три години.
Подобно нещо не може да се разреши, ако се занимавате с управление на някакъв вид партньорство. Това не са думи, които лесно изричаме, като се има предвид идеологическото напрежение натрупано в тази конфронтация. Но това е необходимо, за да се управлява нещо подобно - партньорство.