Афганистан – една година под управлението на талибаните, част 2

Фереща Абаси, наблюдател на човешките права и Аиша Куран, представител на Афганистан в ООН за 2019г.

18:30 | 19 август 2022
Преводач: Петя Кушева

Каква е ситуацията за жените и момичетата сега?

Жените нямат достъп до правото на образование. Жените вече нямат достъп до работа. В социален план жените системно се елиминират и са изтласкани обратно в домовете си. Повечето от жените, с които разговарях, ми казаха, че живеят в атмосфера на страх и разочарование и не смятат, че могат да имат по-добро бъдеще при талибаните.

Талибаните казаха, че на жените ще бъдат дадени права да работят, да учат и да участват в обществения живот до голяма степен.

„Ислямският емират се ангажира да отстоява правата на своите граждани, каквито ислямът изисква от нас и да защитава правата на всички хора и в рамките на закона на Шериата, правата на жените ще бъдат гарантирани.

Талибански лидер, Хайбатула Акунджада, 6 юли, 2022г.“

Какво следва после?

Мисля, че цялата международна система, включително регионалните участници трябва да застанат зад първоначалните ангажименти по две направления. Едното е всички момичета да могат да ходят на училище и да продължат и завършат средното си образование, дори да продължат и по-нататък, каквато възможност са имали, а именно към една динамична система на висшето образование.

Второто е жените да се върнат на работа. Мисля, че това трябва да бъде безусловно правило, че жените винаги са работили и са били ключова част от неофициалната икономика и част от официалната икономика. Да не са в състояние да се върнат напълно на работа и да участват в работната сила, ето това не е приемливо.

Цялото ми семейство, съучениците ми, приятелите ми, всички, които някога съм познавала в живота си и които са били най-близки до сърцето ми, моите близки са си там, у дома. И винаги, когато съм питала как е положението, те ми отговарят, справяме се. Най-важното е, че се опитват да оцелеят ден за ден и не мислят твърде далеч напред в несигурното бъдеще. Работата е, че тогава нищо не беше идеално в Афганистан. Но имаше напредък и най-важното - имаше надежда. Но сега, когато тази надежда е отнета от страната, от нацията, аз се задушавам като виждам какво се случва с моята страната днес.