Какво следва от демографския срив

Да започнем с това откъде ще дойде растежът като противовес на случващото се днес, защото  в крайна сметка това е и въпросът. Икономисти като вас твърдят, че той ще дойде или от повече работници, или по-висока продуктивност. Ще има ли повече работници?

Ще имаме и по-малко работници, и по-ниска продуктивност. Нека за момент се съсредоточим над недостатъчното работници.

Реалният демографски проблем, пред който са изправени САЩ е сриващата се раждаемост. В момента тя е под нивото, което се изисква за запазване на постоянен ръст на населението.

Проблемът е, че средно статистически се очаква една жена в САЩ да има 1,65 деца. В миналото жените са раждали по 3 деца, после 2 след като в продължение на десетилетия жените са имали повече от три деца.

Процент на раждаемост под 2% означава, че населението ни ще застарее и няма да нараства. След време ще настъпи свиване на населението в работоспособна възраст.

Освен, ако нямаме емиграция. И затова, според мен, мнозина от участниците на конференцията смятат, че тя е толкова важна. Според вас, като оставим политиката настрани, какво биха казали икономистите относно имиграционната политика?

Икономистите харесват имиграцията и смятаме, че тя е потенциалният отговор на демографските предизвикателства, както и на предизвикателствата в иновативността и производителността.

Имигрантите са работещи хора, шансът да станат предприемачи и новатори е по-висок за тях отколкото за родените в страната. Знаете обаче, че процентът на имигрантите е много нисък: през 2016 в страната дойдоха около милион души, а в момента техният брой е под 250 хиляди.

Комбинацията между спада в местното население и спада в емиграцията вещае още по-тежки демографски предизвикателства, отколкото ако имахме само един от двата проблема.