Разговорите са много конструктивни. Налице е признание, че в продължение на 18-19 години, базираните в Китай емитенти на нашите капиталови пазари все още не са удовлетворили базови договорни изисквания. Има базови изисквания, според които, ако искате да емитирате акции в Съединените щати, то вие трябва да преминете одит от счетоводна одиторска компания, а самият одитор трябва да бъде обект на обследване и инспекция. Тези правила са въведени преди 20 години след най-големия по онова време банкрут – на Enron и други банкрути. Известни са като „Закон на Сабейн – Оксли“.
Двадесет години по-късно има една юрисдикция, Китай и Хонконг, която все още не отговаря по този закон, а Конгресът казва, че това трябва да се случи. Говорим за достъп до нашите капиталови пазари, за достъп до най-големите и най-ликвидни капиталови пазари. И трябва да играете по правилата и стандартите, по които играят още 52 държави.
Така че, отговорът ми е следният: макар разговорите да са конструктивни, все още не знам какъв ще изборът на техните власти. Те ще решат дали искат да отворят счетоводните си документи за инспекция и обследване и второ, дали групата наречена „Съвет за счетоводен надзор над публичните компании“ е готова да проведе подобни обследвания и инспекции. Това означава срещи с хората, изслушвания, задаване на съответните въпроси и реален преглед на счетоводната документация, за да се определи дали са защитени американските публични инвестиции в тези китайски компании.