Bloomberg закуска с директора на Уимбълдън Сали Болтън, част 7

Сали Уотсън, благодаря Ви много за разговора с Bloomberg. Но мисля, че преди да си тръгнем, имате още нещо, което да ми покажете?

Да, няма за какво. Елате.

Ето го и цялото нещо.

Да. Това е култовата гледката от балкона на членовете към централния корт.

Вие също ли играете?

Не много добре. Винаги, когато съм тук казвам, че не съм истински тенисист, защото това, с което правят, не може да се сравни с моето. Но съм щастлива да се поразтъпча, обаче не съм експерт по тенис изобщо.

За всеки фен на тениса, който иска да съчетае страстта си към тениса и управлението на огромна организация, това изглежда като работа-мечта, какви са Вашите съвети за успех? Как попаднахте на тази позиция? Кои са забележителните моменти в кариерата си?

Това е чудесен въпрос и честният отговор е, че това е донякъде случайно. Предполагам единственият ми съвет е да откриете възможностите и се постарайте да се наложите. Със сигурност като жена определено страдам от синдрома на самозванеца. Идеята, че бих могла да погледна тази позиция и да си помисля, че бих могла да се справя с нея е предизвикателство, което трябва да преодолявам понякога.

Трябва ли да си толкова безмилостен и целеустремен, за да управляваш това място, както за да спечелиш турнира?

Не бих гледала или чувствала себе си като безмилостна и целеустремена. Бих характеризирала тази роля по-скоро като грижовно настойничество. Трябва да бъдете решителни. Трябва да имате някаква визия и истинско чувство за цел. Затова мисля, че може би не е безмилостен, но със сигурност решителен.