Индустриалната автоматизация - ключ към ефективността в променящите се пазарни условия

Индустрия 4.0 не трябва да бъде самоцел. Компаниите, в които са инсталирани роботи в България, не са толкова много. Ние от FANUC имаме функция, която позволява оптимизиране на определена траектория на движения на робота, която позволява по-бързо опериране на робота в рамките на няколко часа. Комбинацията между индустриалните роботи и изкуствения интелект – това е посока, в която трябва да върви развитието на роботиката. Това коментира Христо Гилищаров, управител на FANUC България, в предаването "Бизнес среща" с водещ Таня Кръстева.

Завършил съм автоматика, започна разговора Христо Гилищаров. "Целият ми път е бил в посока инженерство и проекти по автоматизация. През 2014 г. пътят ми се пресече с FANUC. Японската компания е направила офиса си в България през 1980 г. Конкретните причини могат да бъдат най-различни. FANUC е видял потенциала в машиностроене в България и се е възползвал от възможността и благосклонността на българското правителство по това време да започне своята дейност в България", допълни управителят на FANUC България.

"Японската корпоративна култура е пренесена и у нас. Компанията изисква висока ефективност. Подборът на хората освен продукта е най-ключовият момент. Най-важен е творческият подход към своята работа".

FANUC разчита много на собствените си лаборатории и разработва всички най-важни компоненти за продуктите си, уточни Христо Гилищаров. "Огромният плюс е близостта на лабораториите до самото производство не само физически, но и от гледна точка на времето за проектиране и внедряване. Минусите може би са, че лабораториите при FANUC са изключително концентрирани върху японската философия и култура", смята гостът.

"Автоматизация на производството се цели, когато трябва да се повиши ефективността му, а също и контролът на себестойността и върху качеството. Пазарът на труда също изисква тези промени. Освен количествени са ценни и качествените изменения при подбор и обучението на персонал".

Българският офис отговаря и за Гърция, Северна Македония, Албания и Кипър, посочи Гилищаров.

"Икономиката на Гърция е 4 пъти по-голямо от тази на България, но влиянието на индустрията е 2 пъти по-малко. Основните приложения за роботи в България са свързани с металообработка или палетизация. В Гърция като естествен пазар на хранително-вкусовата индустрия преобладава палетизирането. Гръцкият пазар е по-подготвен да приеме решение за роботизация".