- Разпродажбата на световните пазари на дългови инструменти провокира срив, който засяга Франция по-тежко и по-бързо от очакваното, на фона на нарастващото безпокойство относно неизпълнението на целите за бюджетния дефицит и политическата безизходица.
- Доходността по 10-годишните френски държавни облигации се е повишила с повече от 1 процентен пункт от юни насам – най-лошият резултат за тримесечие от въвеждането на единната валута насам – а представянето на акциите изостава.
- Възприятието на риска, свързан с френския дълг, се влошава, като пазарът започва да наказва Франция заради нивото на задлъжнялостта ѝ – тенденция, която невинаги се е наблюдавала в миналото.
През по-голямата част от историята на еврото инвеститорите смятаха, че Франция ще успее някак да се справи с политическите и икономическите си предизвикателства и ще остане сравнително сигурен избор. Това схващане вече не е актуално.
Разпродажбата на световния пазар на дългови книжа предизвика срив, който засяга Франция по-тежко и по-бързо, отколкото някой е очаквал. Напрежението расте заради неизпълнените цели за бюджетния дефицит, политическата безизходица и предстоящите догодина президентски избори, които биха могли радикално да променят посоката на развитие на страната.
Очакваше се бюджетният дефицит да спадне до 5% през тази година, но вместо това той се движи в обратната посока.
Налице са признаци за криза, докато правителството започва преговори по бюджетни планове, които биха могли да доведат до неговия крах. Доходността по 10-годишните френски държавни облигации се е повишила с повече от един процентен пункт от юни насам – най-лошият резултат на тримесечна база от въвеждането на единната валута.
Акциите се представят слабо, а проучване на Bank of America Corp. сред мениджъри на европейски фондове показва, че Франция е най-малко предпочитаният пазар за следващите 12 месеца.
През последното тримесечие доходността по 10-годишните ДЦК на Франция е скочила с над 1 процентен пункт:
В представения в четвъртък бюджет правителството обяви необичайно мащабни съкращения на разходите, за да постигне целта за дефицита, която не успя да изпълни тази година. Планът ще бъде трудно приет в силно фрагментирания парламент, който многократно е плашил инвеститорите, като е свалял министър-председатели от власт.
Политическото бъдеще в дългосрочен план също е неясно. През май избирателите, разочаровани от десетилетието на центристко управление на Еманюел Макрон, ще изберат нов президент. Последните социологически проучвания показват, че е възможен балотаж между водещия кандидат на крайната десница Марин льо Пен и кандидата на крайната левица Жан-Люк Меланшон.
Ако Париж не успее да овладее бюджетната ситуация, опасността няма да остане ограничена само в рамките на Франция. Други държави биха могли да пострадат от ефекта на заразата на пазара на облигации, ерозията на фискалните правила и отслабването на институционалното лидерство в регион, който вече е изправен пред множество предизвикателства.
Еврото се търгува на най-ниското си ниво спрямо долара от 16 месеца насам, а хедж фондовете увеличават залозите си срещу валутата.
„Възприятието на риска, свързан с френския дълг, се влошава“, заяви тази седмица по телевизия Bloomberg Мари Жако, главен изпълнителен директор на Edmond de Rothschild Asset Management France. „Пазарът започва да наказва Франция заради нивото на задлъжнялостта ѝ – нещо, което невинаги се е случвало в миналото.“
Вътрешните проблеми се наслагват върху външния натиск, породен от растящите цени на енергията и очакванията за нови повишения на лихвените проценти от страна на централните банки, което засилва безпокойството сред френското общество.
В проучванията на общественото мнение въпросът за дълга се изкачва стремително нагоре в списъка с тревоги, като новините за пазара на облигации попадат на първите страници, а правителствени представители предупреждават, че разходите за обслужване на дълга вече надхвърлят средствата, отделяни за отбрана или образование.
През последните дни студентски протести заради окаяното състояние на училищните сгради и пренаселеността доведоха до сблъсъци с полицията.
Няма съмнение, че Франция се намира в критично състояние. Съотношението на дълга към БВП е близо 120% – почти двойно повече от това на Германия – и някои инвеститори дори правят паралели с Гърция, която беше в епицентъра на кризата, едва не довела до разпадането на еврозоната в началото на миналото десетилетие.
Десетки инвеститори и пазарни стратези, интервюирани от Bloomberg, са все по-убедени, че лесно решение липсва. Макар да се очакваше, че ежегодните спорове около бюджета ще стресират пазарите тази есен, влошаването на фискалните перспективи изведе предизвикателството на съвсем ново ниво.
С доходност от 4,9% френските 10-годишни облигации достигат нива, каквито не са наблюдавани от 2002 г. насам. Допълнителната доходност (спредът), която инвеститорите изискват, за да държат този дълг спрямо еквивалентните германски облигации, се е увеличила повече от два пъти от май насам, достигайки 1,4 процентни пункта.
„За да се свие разликата в доходността между Франция и основните ѝ европейски партньори, е нужен авторитет и доверие“, заяви в четвъртък министърът на финансите Ролан Лескюр. „Ние сме способни да го постигнем, това е възможно.“
Без изход
Дори представител на центристките сили да успее да спечели президентските избори през 2027 г., вероятно ще му бъде също толкова трудно, колкото и на крайните политици, да си осигури парламентарното мнозинство, необходимо за ефективното справяне с проблема с дълга.
Анджей Шчепаняк, старши икономист за Европа в Nomura International Plc, очаква нови сътресения, докато пазарът осъзнава ситуацията, което може да доведе до нарастване на разликата в доходността на френските облигации (спрямо германските) до 2 процентни пункта към края на 2027 г.
„Във Франция политическият риск е и фискален риск“, заяви Шчепаняк. „Истинският проблем, който според мен инвеститорите подценяват, е вероятността от по-нататъшна фрагментация.“
Според Флоранс Баржу, главен директор по инвестициите в Credit Agricole Assurances в Париж, слабият икономически растеж и политическата нестабилност не са ново явление, но сега ситуацията е достигнала ниво, при което пазарът на френски държавни облигации се възприема като най-проблемния в еврозоната.
Баржу отбеляза, че страната остава ключов обект на инвестиции, но застрахователната компания диверсифицира портфейла си, за да адресира несигурността. През първата половина на годината тя е притежавала френски държавен дълг на стойност около 61 милиарда евро.
Френските икономически и финансови показатели не изглеждат добре:
Всичко това изглежда като безславен край за Макрон и неговата про-бизнес програма, целяща съживяване на икономиката и привличане на чуждестранни инвестиции.
Налице са и по-широки последици, тъй като значимата роля на Франция означава, че нейните проблеми са и проблеми на Европа. Това се случва в момент, когато Германия е изправена пред собствени политически сътресения, а блокът като цяло се бори с уязвимости в енергийния сектор и с война на прага си.
„Това не е добре за Европа“, заяви Михала Маркусен, главен икономист в Societe Generale SA. „Рискът е политическото пространство за напредък по европейския дневен ред да се свие – а Франция играе ключова роля в това отношение.“
Все пак, най-тежките сблъсъци по бюджетните въпроси от последните две години може да бъдат избегнати. Осъзнавайки мащаба на кризата, Льо Пен даде знак, че може да се въздържи от опити за сваляне на правителството – ход, който се отклонява от обичайната обструктивна позиция на нейната партия.
Приемането на бюджет е в интерес на Льо Пен. Така би било по-лесно да се направят бързи законодателни промени, ако тя спечели изборите, вместо да се налага справяне с извънредна ситуация.
Лидерът на „Национален сбор“ заяви, че ако бъде избрана, ще предложи референдум за въвеждане на „златно правило“ относно бюджетния дефицит. Тя планира да представи алтернативни фискални предложения по-късно този месец, наред с план за намаляване на дефицита.
Досега тя е предоставила малко подробности относно целта си за съкращения на стойност 125 милиарда евро, като същевременно се придържа към скъпоструващи обещания, включително драстично намаляване на данъците върху горивата.
„Проблемът тлее отдавна и напрежението не е стихнало напоследък“, отбеляза Питър Говс, ръководител на отдела за анализи на държавния дълг на развитите пазари в MFS Investment Management. „Не знам кога ще се достигне критичната точка, но предполагам, че следващият президент ще трябва да се справи с този въпрос.“
