Защо високата доходност по държавните облигации тревожи пазарите

Доходността по дългосрочния държавен дълг расте глобално, тъй като инвеститорите искат по-висока компенсация за риска и инфлацията. Това променя условията за правителствата, компаниите и кредитополучателите.

2 September 2026 | 21:00
Автор: Джордж Никсън, Йе Сие, Грег Ричи
Редактор: Ивета Червенякова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Доходността по 30-годишните японски държавни облигации достигна 4,19%, близо до историческия максимум
  • Investment-grade компаниите са продали облигации за близо 1,5 трилиона долара от началото на годината, което е ръст от 36% на годишна база
  • Министерството на финансите на САЩ планира поне да удвои обратно изкупуването на облигации с матуритет от 10 до 30 години между септември и ноември

Разходите по държавното финансиране растат по целия свят, тъй като инвеститорите искат по-висока компенсация, за да държат дълг с по-дълъг матуритет. Доходността по 30-годишните японски държавни облигации е близо до исторически максимум от 4,19%, докато доходността по 30-годишните британски държавни облигации е най-високата от 1998 г. насам. Показател на Bloomberg, който следи държавния дълг на страните от Г-7, вече отчита най-висока средна доходност от септември 2000 г.

Оттеглянето на инвеститорите от дългосрочния държавен дълг се дължи на редица опасения, сред които нарастващите бюджетни дефицити и упоритата инфлация. Правителствата също така трябва да се конкурират за вниманието на инвеститорите, тъй като технологичните компании емитират огромни количества дълг, за да финансират изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект.

След като доходността по американските достигна най-високото си ниво за почти две десетилетия, Министерството на финансите на САЩ заяви през август, че ще увеличи обратно изкупуване на дългосрочни държавни облигации. Съобщението временно стабилизира облигационните пазари, но след това доходността отново започна да се покачва.

Какво е специалното при дългосрочните облигации?

Облигациите, емитирани от богатите държави, широко се възприемат като най-сигурните ценни книжа в света, тъй като вероятността тези правителства да изплатят задълженията си към инвеститорите е много висока. Правителствата често фиксират разходите си по финансирането за дълги периоди, например 30 години. Някои дори емитират дълг с падеж след сто години.

Това не означава, че тези облигации са лишени от риск за инвеститорите. Ако инфлацията и краткосрочните лихвени проценти се повишат, реалната стойност на купонните плащания по облигацията намалява, както и на главницата, която в крайна сметка се изплаща при падежа.

Long-term Government
Разходите по дългосрочното държавно финансиране се повишиха | Доходност по 30-годишни държавни облигации в развитите страни

Колкото по-дълъг е матуритетът на една облигация, толкова повече време има инфлацията, за да окаже влияние. Именно затова дългосрочните облигации са по-чувствителни към повишаването на лихвените проценти и инфлацията и именно те се оказаха в центъра на неотдавнашната вълна от разпродажби.

В средата на август доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам, макар оттогава да е спаднала леко до 5,27%, докато германските им еквиваленти са на равнища, наблюдавани за последно през 2011 г.

Защо дългосрочните облигации се отклониха от краткосрочните напоследък?

Инвеститорите се опасяват, че централните банки не правят достатъчно, за да овладеят инфлацията, която се оказа устойчива на фона на търговската война на президента Доналд Тръмп и по-високите разходи за енергия вследствие на конфликта в Близкия изток.

Разпродажбата на дългосрочните американски държавни облигации се ускори през юли, след като Федералният резерв остави лихвените проценти без промяна, а председателят на Фед Кевин Уорш накара инвеститорите да се усъмнят в ангажимента му да върне инфлацията към целта на Фед от 2% след повече от пет години, през които тя не е достигала тази цел. (В края на август, по време на реч в Джаксън Хоул, Уайоминг, Уорш зае по-твърда позиция по отношение на инфлацията.)

Макар решението да не се променят лихвените проценти да помогна за понижаване на доходността по краткосрочните облигации, която следва отблизо непосредствените очаквания за лихвите на централната банка, то натежа върху дългосрочните облигации, тъй като инвеститорите се опасяваха, че липсата на действия ще засили инфлационния натиск в бъдеще. Това разшири разликата между краткосрочните и дългосрочните лихви - процес, известен като изправяне на кривата на доходността.

Това не е само американски феномен. В Япония централната банка повишава лихвите бавно, като те остават сред най-ниските в развития свят. Премиерът Санае Такаичи отдавна е предпазлив към прекалено бързото и значително повишаване на лихвите от страх да не бъде прекъснато икономическото възстановяване. В резултат японската крива на доходността е най-стръмната сред основните облигационни пазари.

Yield Curves
Кривите на доходността се изостриха от началото на 2022 г. | Разлика между доходността по 5- и 30-годишните държавни облигации

Не биха ли искали инвеститорите да купуват дългосрочни облигации при висока доходност?

На теория - да, макар че облигационният пазар е изправен и пред структурна промяна в търсенето и предлагането. През по-голямата част от последните две десетилетия изобилните глобални спестявания - особено в Азия - се насочваха към сравнително ограничено предлагане на сигурни активи, което помогна за потискането на реалната доходност в дългосрочен план.

Бившият председател на Фед Алън Грийнспан нарече устойчиво ниската дългосрочна доходност „главоблъсканица“, тъй като лихвите останаха ниски дори когато Фед повишаваше краткосрочните разходи по финансирането.

Сега правителствата по света увеличават разходите за всичко - от възобновяема енергия до отбрана. САЩ заемат повече средства, за да финансират близо 40-трилионния си държавен дълг, както и да покрият годишния бюджетен дефицит, който според оценка на Бюджетната служба на Конгреса ще достигне 2,1 трилиона долара.

Докато глобалното предлагане на държавен дълг нарасна, търсенето беше ограничено от по-слабия интерес от чужбина и от намаляването на облигационните портфейли на централните банки след години на покупки. Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел описа това като преход от „излишък на спестявания“ към „излишък на облигации“.

Това означава, че инвеститорската база се измества към повече частни купувачи, чувствителни към цените, които обикновено изискват по-висока доходност, за да държат дългосрочни облигации. Структурните промени в пенсионните и системите за пенсионно осигуряване също намалиха броя на традиционните дългосрочни купувачи.

Каква премия искат инвеститорите за дългосрочните облигации?

В САЩ т.нар. срочна премия - допълнителната доходност, която инвеститорите искат, за да държат дългосрочен дълг - се е увеличила с повече от 3 процентни пункта спрямо минимумите по време на пандемията от Covid-19, според модел, разработен от Bloomberg Economics.

САЩ традиционно се радваха на т.нар. премия за удобство, при която инвеститорите бяха готови да плащат по-високи цени - и да приемат по-ниска доходност - заради ликвидността, сигурността и полезността на американските държавни облигации като обезпечение.

Според някои този привилегирован статут е отслабнал заради постоянно нарастващия държавен дълг и непредсказуемата политика на Тръмп. Други смятат, че опасенията са преувеличени и че американските държавни облигации остават най-сигурният дълг на пазара.

Защо доходността в дългия край е важна за икономиката?

Хаотичната разпродажба на облигационния пазар може да създаде проблеми за правителствата, които разчитат на дълговите пазари, за да финансират дефицитите си - нещо, с което Великобритания добре се запозна след краха на правителството на Лиз Тръс през 2022 г. „Облигационният пазар е свалил повече правителства, отколкото гаубиците“, отбеляза през 2026 г. министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт.

Доходността по дългосрочните облигации е в основата на лихвените проценти по редица потребителски кредити, включително ипотеките, както и по корпоративния дълг.

Повишаването на облигационната доходност може да засили натиска върху домакинствата с кредити, след като годините на висока инфлация вече направиха разходите за живот по-трудно поносими. За спестителите обаче това е добра новина.

Прехвърлянето към пазарите на потребителски дълг не винаги е пряко. В САЩ лихвите по 30-годишните ипотеки са тясно свързани с доходността по 10-годишните държавни облигации, а не с доходността по 30-годишните облигации. Причината е, че собствениците на жилища обикновено изплащат или рефинансират ипотеките си след период, който е по-близо до 10 години.

Как бумът на разходите за изкуствен интелект влияе върху дългосрочните облигации?

Докато технологичните компании разширяват инфраструктурата си за изкуствен интелект, те все по-често емитират облигации с дълъг матуритет, за да не се налага да връщат средствата на инвеститорите в продължение на десетилетия. Това означава, че правителствата се сблъскват с по-силна конкуренция от корпоративните емитенти на дълг.

Компаниите с инвестиционен рейтинг, включително технологичните гиганти, вече са продали облигации за близо 1,5 трилиона долара тази година - с 36% повече спрямо година по-рано.

Nomura Securities изчислява, че приблизително 200-те милиарда долара, заети само от най-големите технологични компании, се равняват на около 25% от нетната емисия на облигации и ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ към частни инвеститори - пет пъти повече спрямо дела им през 2025 г.

Увеличаването на емисиите корпоративен дълг, заедно с по-голямото предлагане на обезпечени с ипотеки ценни книжа, е повишило доходността по 10-годишните американски държавни облигации с около 30 базисни пункта тази година, според анализ на икономисти от Bank of America. Един базисен пункт е равен на 0,01 процентен пункт.

Какво могат да направят правителствата заради ръста на доходността по дългосрочните облигации?

Много правителства пренасочват програмите си за финансиране към облигации с по-кратък матуритет. Макар доходността там в момента да е по-ниска, по-краткият матуритет означава, че тези облигации трябва да бъдат рефинансирани по-често - потенциално при по-високи лихвени проценти.

Министерството на финансите на САЩ заяви, че ще удвои поне обратното изкупуване на облигации с матуритет от 10 до 30 години между септември и ноември, за да „осигури по-голяма подкрепа за ликвидността“ в дългия край на кривата на доходността.

Доходността по дългосрочните американски държавни облигации и други държавни ценни книжа спадна след обявяването на плановете, макар че предстои да се види доколко траен ще бъде ефектът от решението на Министерството на финансите.

В по-общ план правителствата трябва да убедят инвеститорите, че ще поставят под контрол инфлацията и бюджетните си дефицити. Това може да включва комбинация от увеличаване на данъците и съкращаване на разходите, което вероятно ще бъде непопулярно сред избирателите.

Трябва ли инвеститорите да се притесняват от ръста на доходността?

До известна степен по-високата доходност е добра новина за притежателите на облигации. При рекордно високи нива на фондовите пазари ръстът на доходността отразява устойчива глобална икономика, която може да понесе по-високи разходи по финансирането.

Доходността беше близо до нулата след световната финансова криза, когато перспективите за икономическия растеж бяха слаби. Скорошното повишение на доходността може да се разглежда като нормализиране към нивата отпреди кризата.

При 4,8% доходността по 10-годишните американски държавни облигации е приблизително в съответствие със средната стойност за последните четири десетилетия.

„Хората обичат да използват израза „по-високи лихви за по-дълго“, пишат икономистите на Wells Fargo Том Порчели и Майкъл Пулиезе в анализ през август. „Бихме казали, че много по-точно описание е „нормални лихви за по-дълго“.“