Акциите на компании, в които Белия дом придоби дялове, стават рискови
Ако демократите спечелят междинните избори през ноември, тази политика е вероятно да бъде ревизирана
Обновен: 30 August 2026 | 10:31
Редактор: Петър Нейков
Трейдърите натрупаха значителни суми през последната година следвайки президента Доналд Тръмп, тъй като правителството на САЩ следва безпрецедентна стратегия за придобиване на дялове в публично търгувани компании.
Но с наближаването на дълбоко поляризираните междинни избори през ноември и анкетите, които сочат, че Демократическата партия вероятно ще спечели мнозинство в поне една камара на Конгреса, пазарните стратези виждат нарастващи рискове за акционерните позиции на администрацията, които са изправени пред проверка във Вашингтон и съдилищата. И това би могло да обърне голяма част от инерцията, движеща тези акции.
„Има един вид интервенционистки подход, който все още не е напълно съдебно обоснован и комуникиран в американската система“, каза Мат Герткен, който ръководи геополитическите и политически анализи на САЩ за BCA Research. „Така че ще има възходи и падения в този процес.“
Няма съмнение, че участието на правителството е повишило цените на акциите на много от компаниите, в които то е придобило дялове. Тенденцията предизвика бързане сред инвеститорите, особено сред непрофесионалните трейдъри, да идентифицират потенциални инвестиции, преди да бъдат обявени, тъй като правилният избор почти гарантираше поне първоначален скок и сочеше към дългосрочен ръст.
Акциите на Intel Corp. скочиха с над 300% през годината, откакто се появи първоначалната информация, че администрацията на Тръмп води преговори за придобиване на дялово участие в производителя на чипове. MP Materials Corp. се е повишила с 87% от миналия юли, когато Министерството на отбраната направи инвестиция от 400 милиона долара в стартиращата компания за редкоземни минерали.
А Trilogy Metals Inc. е спечелила 73% от октомври, когато правителството на САЩ се съгласи да придобие 10% дял в канадската компания за проучване на минерали в сделка, която включваше одобрение за пътен проект за Аляска, който беше от съществено значение за достъп до райони, където компанията има минни амбиции.
Тези числа обаче до голяма степен дойдоха на тласъци. Американските акции на Trilogy Metals скочиха от 2,09 долара за акция до максимум от 10,60 долара в рамките на няколко дни след обявяването на сделката, след което бързо елиминираха тези печалби и сега се търгуват за 3,62 долара. MP Materials скочи с над 150% в рамките на пет седмици, след като правителството придоби дял, но е намаляла с близо 27% през годината оттогава.
Intel е малко по-различен случай, защото също е обхваната от манията по акциите на производителите на чипове, тъй като разходите за изкуствен интелект създават изключително търсене на полупроводници. Акциите се покачваха стабилно с подобряването на печалбите, достигайки връх през юни, след като Тръмп заяви, че Apple Inc. ще работи с компанията за проектиране и производство на полупроводници в САЩ. Но оттогава са надолу с 37%, петото най-лошо представяне в индекса S&P 500 за този период.
Част от скептицизма около Intel е свързан с дело на акционери срещу борда на компанията, Министерството на търговията на САЩ и министъра на търговията Хауърд Лътник, целящо да се отмени позицията на собственост на правителството. Ако е успешно, инвеститорите ще трябва да преоценят устойчивостта на цялото портфолио на администрацията.
„Всъщност правителствените инвестиции наистина обърнаха нещата и със сигурност това е фактор, който според мен за задържането на акциите там, където са в момента“, каза Марк Малек, главен инвестиционен директор на Siebert Financial, която притежава акции на Intel. „Ако това се отстрани, въпросът е какво ще се случи тогава? Ето защо изобщо не сме увеличили инвестициите си.“ По-конвенционалното безпокойство относно акциите е силно партийната среда във Вашингтон.
Ако демократите получат контрол над Сената или Камарата на представителите, те могат да провеждат изслушвания и да призовават свидетели. Сенаторът демократ Елизабет Уорън, която е на път да председателства Банковата комисия на Сената, ако партията спечели камарата, вече е написала писмо до Лътник, поставяйки под въпрос инвестицията в Intel. А партийните лидери полагат основите за разследване на компании, свързани с администрацията на Тръмп и семейството на президента.
Демократите „ще искат да атакуват президента възможно най-често и възможно най-дълго“, каза Хенриета Трейз, съосновател на изследователската фирма Veda Partners. Тя очаква ръководените от демократите комисии да призоват корпоративни ръководители и служители на администрацията на Капитолийския хълм, създавайки рискове за брандовете и цените на акциите на компаниите. „Това е един от най-важните изводи за инвеститорите в момента“, каза Трейз.
Intel, Trilogy Metals и друг бенефициент на инвестиции USA Rare Earth Inc. отказаха коментар. Trilogy цитира процеса на сключване на сделката си с правителството. Министерството на търговията и други компании, споменати в тази статия, не отговориха на исканията за коментар.
Рисковете за инвеститорите от съдебни спорове може да са дори по-големи от междинните избори. В иска на акционерите на Intel се твърди, че Законът за чиповете не дава на правителството правомощия да изисква дялово участие като условие за получаване на безвъзмездна помощ. Твърди се, че сделката е нарушение на задълженията на борда към акционерите и представлява присвояване чрез „изнудване“.
Лътник поиска от съда да прекрати делото, заявявайки, че споразумението е постановено от федерален закон и е важно за американската отбранителна индустриална база. Главният изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан и други членове на борда също поискаха прекратяване на делото.
„Ако съдилищата решат, че Законът за чиповете не дава на Министерството на търговията правомощия да прави това, което направиха с Intel, това ще има широки последици за много от тези сделки“, каза Джош Липски, старши директор на Центъра за геоикономика на Атлантическия съвет.
Подобно решение би поставило под въпрос други инвестиции в акции, направени съгласно Закона за чиповете, според професора по право Ан Липтън от Университета на Колорадо. Министерството на търговията е използвало финансиране от законопроекта, за да инвестира в няколко други компании, включително International Business Machines Corp. и GlobalFoundries Inc.
Стратегията на администрацията на Тръмп подкопа причината, поради която правителството обикновено се е намесвало в частния бизнес, а с това и реакцията на Уолстрийт на тези действия. В миналото тези сделки бяха рядкост и обикновено се правеха за спасяване на компании, какъвто беше случаят с General Motors Co., която беше принудена да фалира по време на световната финансова криза.
През 2009 г. Министерството на финансите на САЩ придоби около 60% дял в проблемния автомобилен производител, за да му помогне да излезе от производството по несъстоятелност, и до 2013 г. продаде целия пакет. Администрациите на Буш и Обама бяха остро критикувани от републиканците за спасителния план, което стимулира зараждащото се движение „Чаено парти“ срещу прекомерната намеса на правителството в свободния пазар.
Сега държавата по същество определя победители, а не спасява големи американски компании, които се считат за критични за икономиката. Ръстовете на акциите отразяват мнението, „че сега имате клиент и говорител в лицето на правителството, който ще направи вашата компания успешна“, каза Аникет Шах, глобален ръководител в Jefferies.
Разбира се, крайният риск от притежаването на тези акции е познат на всички инвеститори, а именно капризите на самия пазар. Ако правителството получи контрол върху решенията на бизнеса и инвестираните долари следват политическите тенденции, това ще ерозира стойността за акционерите в дългосрочен план, според Джина Мартин Адамс, главен пазарен стратег в HB Wealth Management.
„Рисковете от „подкрепа“ на правителството винаги са съществували“, каза тя в текстово съобщение. „Това може да е повлияло положително на цените на акциите, но то вероятно се дължи (поне отчасти) на това, че инвеститорите преследват политиката, а това прави инерцията при цените на акциите доста уязвима.“