Какво вълнува трейдърите в момента?
Турбулентните времена изкараха на преден план богат списък от сделки и теории
Редактор: Петър Нейков
Инвеститорите не успяха да се насладят на лятно затишие, тъй като председателят на Федералния резерв Кевин Уорш и министърът на финансите на САЩ Скот Бесент ги държаха заети с поредица от впечатляващи политически решения.
Уорш остави всички в недоумение как Федералният резерв планира да се бори с инфлацията под негово ръководство - въпрос, на който наблюдателите на Фед се надяват той да отговори на годишната среща на централните банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг. Междувременно Министерството на финансите на Бесент организира изненадващи интервенции за укрепване на японската йена и ограничаване на дългосрочните разходи по заемите.
Тъй като инвеститорите се борят и с продължаващата несигурност от войната в Близкия изток, те се насочват към нови сделки и обсъждат дали властите прилагат нови стратегии, които ще трябва да вземат предвид. Това доведе до богат списък от сделки и теории.
Ето кратък преглед на историята, текущото състояние и евентуалното бъдеще на някои от най-актуалните теми, обсъждани в трейдърските отдели.
Дългият край на кривата на доходността на държавните облигации се е повишил тази година, тъй като инфлацията остава непостоянна, федералният дефицит на САЩ нараства, а държавните облигации се конкурират с нарастващите емисии на корпоративен дълг за финансиране на разходите за изкуствен интелект.
Несигурността относно това дали Федералният резерв ще повиши лихвените проценти, за да овладее инфлацията, също е породила опасения относно държането на дългосрочни облигации.
Тъй като доходността по 30-годишните облигации се повиши до нива, наблюдавани за последно през 2007 г., Уолстрийт засили очакванията си за спад в стойността (респ. ръст в доходността – бел. ред.) на дългосрочните държавни облигации спрямо краткосрочните - феномен, наричан „стръмна крива“.
Това мнение се запази въпреки обявяването от Министерството на финансите през август, че най-малкото ще удвои операциите по обратно изкупуване на 10- до 30-годишни ценни книжа. Макар че доходността по дългосрочните държавни облигации падна след обявяването, стратезите по лихвени проценти в Goldman Sachs Group Inc. и Wells Fargo & Co. са сред тези, които прогнозират, че дългосрочната доходност ще остане висока.
Кери търговията е високорискова транзакция, която включва евтино заемане в една валута, където лихвените проценти са ниски, и след това конвертиране на тези средства в страна, която предлага много по-високи лихви.
Търговията процъфтява, когато лихвите са високи в развиващия се свят спрямо големите икономики и когато валутите на развиващите се пазари са стабилни или се укрепват спрямо най-популярните заемни валути, като долар, евро или йена.
Тя е генерирала положителна възвръщаемост за седем последователни тримесечия, най-дългата печеливша серия от 2008 г. Но търговията може бързо да се обърне, както се случи през лятото на 2024 г., когато Японската централна банка (ЯЦБ) повиши лихвените проценти.
Това описва инвеститори, които се отказват от долара в полза на активи с ограничено предлагане, като злато или биткойн, поради опасения, че стойността на зелените пари намалява.
Търговията е вдъхновена от историческата практика на владетели като крал Хенри VIII на Англия и римския император Нерон, които са разреждали или обезценявали златни и сребърни монети с по-евтини метали като мед.
Съвременната интерпретация е, че инвеститорите са предпазливи към долара поради опасения, че дългът на САЩ от над 40 трилиона долара и инфлацията ще подкопаят покупателната му способност с течение на времето. Подозрението, че американските политици провеждат политики, които умишлено или не отслабват зелените пари, също играе роля.
Разговорите за бягството от долара набраха скорост през 2025 г., отчасти заради митата на президента Доналд Тръмп и перспективата за спиране на работата на правителството на САЩ. Те се появиха отново като дебат на Уолстрийт в средата на 2026 г., след като Бесент разреши интервенции в подкрепа на йената и дългосрочните американски държавни облигации.
Не всеки спад на долара отразява обезценяване. Глобалните инвеститори продължават да държат големи количества държавни облигации на САЩ, което предполага, че няма широко разпространено изоставяне на активи, деноминирани в долари.
Докато обезценяването отразява опасения относно стойността на долара, дедоларизацията се фокусира върху практиката за намаляване на зависимостта от зелените пари. Това може да включва централни банки, държащи по-малко долари в резервите си, компании, емитиращи дълг във валути, различни от долара, и глобални инвеститори, преместващи парите си към пазари извън САЩ.
Делът на долара във валутните резерви е спаднал значително от приблизително 70% през 1999 г. до под 60% през последните години. Централните банки казват, че планират да намалят експозицията си към американската валута в дългосрочен план, като еврото и юанът се разглеждат като привлекателни алтернативи, което добавя ново гориво към тенденцията.
Дебатът за дедоларизацията се засили през 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна. САЩ замразиха руски активи и ограничиха достъпа на Москва до финансовата система, базирана на долара, поставяйки фокуса върху способността на Вашингтон да използва финансовата си система и валута като оръжие.
Въпреки това, американските акции съставляват около половината от стойността на световния фондов пазар, а пазарът на американски дълг е най-големият в света. Доминацията на долара се подкрепя от дълбочината на неговите пазари, размера на американската икономика и липсата на наистина надеждна алтернатива.
Терминът, въведен от икономистите от Станфорд Роналд Маккинън и Едуард Шоу през 1973 г., се отнася до правителствени политики, които поддържат изкуствено ниски разходите по заеми, като насочват спестяванията към държавен дълг или други облагодетелствани кредитополучатели.
Подобни политики бяха широко разпространени в САЩ, Европа и Япония след Втората световна война, включително капиталов контрол, ограничения на лихвените проценти и правила, изискващи финансовите институции да държат държавен дълг.
Потискането на доходността на облигационерите помогна на правителствата да намалят тежкото дългово бреме. Например, Федералният резерв ограничи доходността по краткосрочния държавен дълг по време и след Втората световна война, докато споразумението между Министерството на финансите и Федералния резерв от 1951 г. не прекрати това.
Обратните изкупувания на Бесент бяха описани от някои инвеститори, включително милиардера Стенли Дръкенмилър, като форма на финансова репресия, целяща да ограничи разходите по държавните заеми.
Свързан термин е „фискално господство“, при което високите дългове означават, че централната банка изоставя борбата с инфлацията за подпомагане на правителството да взема заеми по-евтино, което от своя страна може да повиши инфлацията.
Ако стратегията на Бесент за обратно изкупуване ефективно замества дългосрочния дълг с краткосрочни бонове, маневрата се равнява на версия на нещо, което Федералният резерв е правил повече от веднъж през десетилетията.
Версията на Федералния резерв включваше замяна на краткосрочните държавни облигации с дългосрочни в портфолиото на централната банка – целяща намаляване на дългосрочните разходи по заеми и стимулиране на икономическия растеж.
Бесент казва, че провежда подобна операция.
„Операцията е тук“, написа Джордж Саравелос от Deutsche Bank AG, глобален ръководител на валутните изследвания, след обявяването на плана за обратно изкупуване. „Министерството на финансите ще трябва да емитира повече държавни облигации, за да финансира намаляването на дюрацията на пазара.“ Той добави, че това е на практика „мека форма на финансова репресия“.
Някои нарекоха операцията „Пут опцията на Бесент“, което се отнася до опция, която дава право на купувача да продаде след време конкретен актив на предварително фиксирана цена (като защита срещу спад – бел. ред.) В този случай, трейдърите знаят, че на пазара има голям купувач и не са склонни да му се противопоставят.
Засилената несигурност откъм политика и политики накара някои да предположат, че инвеститорите в крайна сметка се стремят да „продадат Америка“ по време на втория мандат на Тръмп. Сред причините са неговата стратегия за мита, атакуването на Федералния резерв при бившия председател Джером Пауъл и щетите, които той нанесе върху дългосрочните съюзи с реториката за превземане на Гренландия. Това е в допълнение към фундаментални слабости като нарастващия национален дълг.
Доходността по 30-годишните държавни облигации достигна най-високото си ниво от почти две десетилетия през август, докато доларовият индекс спадна с около 8% миналата година. Въпреки това чуждестранните дялове в държавни облигации достигнаха рекорд тази година, а американските акции многократно достигаха нови върхове, тласкани от водения от Америка напредък в областта на изкуствения интелект и други технологии.
Ходът на Министерството на финансите да увеличи обратното изкупуване на дългосрочни облигации вече беше сравнен с кампания на властите за поддържане на изкуствено ниски разходите по заеми, вместо да се позволи на пазарните сили да определят нивата.
Сега някои инвеститори, включително RBC BlueBay Asset Management, се питат докъде ще стигне администрацията на Тръмп, ако доходността се отвърже и дали това в крайна сметка би могло да окаже натиск върху Федералния резерв да помогне за нейното ограничаване.
Очаква се Федералният резерв да отстоява своята независимост и да се съпротивлява на подобен натиск, не на последно място, защото Уорш отдавна поставя под въпрос използването на покупки на активи и смесването на фискалната с паричната политика.
Без Федералния резерв, Министерството на финансите на Бесент ще трябва да похарчи много, за да ограничи съществено разходите по заеми.
Смесените резултати от контрола върху кривата на доходността на Япония между 2016 и 2024 г., когато усилията ѝ да защити 10-годишната доходност ефективно доведоха йената до исторически дъна, действат като предупредителен пример.