Финансовото министерство на САЩ скъсва с принципа за „редовност и предвидимост“
Министрите на финансите често са били принудени да се намесват на пазара в моменти на криза
Обновен: 20 August 2026 | 17:53
Редактор: Петър Нейков
С редица неочаквани маневри тази година Скот Бесент се очерта като най-интервенционисткия министър на финансите от десетилетия – залагайки доверието си в опит да потуши потенциално вредното покачване на разходите по заемите в САЩ.
Сряда донесе последната изненада. Само две седмици след публикуването на графика си за обратно изкупуване на по-стари емисии държавни ценни книжа, Министерството на финансите обяви, че ще „най-малкото удвои“ планираните си покупки на 10-годишни до 30-годишни държавни облигации.
Това се случи, след като по-рано този месец Министерството на финансите отвори вратата за потенциални съкращения в емитирането на дългосрочен дълг. На 31 юли Бесент наблюдаваше първите покупки на йени от американските власти (чрез евро – бел. ред.) от три десетилетия, действие, разглеждано като намаляване на необходимостта Япония да продава запасите си от държавни облигации, за да финансира собствените си покупки на йени. А в началото на тази година Бесент въведе така наречените проверки на курса – искания от властите до банките за котировки на йената – изненадвайки дори бивш японски служител.
„Той е активист, абсолютно“, каза Марк Соубел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който сега работи в изследователската група OMFIF. „Това напомня за неговия опит в хедж фондовете.“
Що се отнася до мотива: „Струва ми се ясно, че той и администрацията са загрижени за покачването на дългосрочната доходност“, каза Соубел.
Министерството на финансите не отговори веднага на искане за коментар относно пазарните мерки на Бесент.
Като стожери на икономическата политика на страната и нейните финансови пазари, министрите на финансите често са били принудени да се намесват в моменти на криза.
Сега това не е така, като се има предвид, че разпродажбата на облигации не хаотична, а се натрупваше от месеци. Но действията му, след като доходността по 10-годишните държавни облигации, неговият самоопределен финансов бенчмарк, се е повишила над нивото преди Тръмп да се върне на поста, показват нарастващи опасения във Вашингтон.
Покачването на доходността, в комбинация от опасения относно инфлацията, политиката на Федералния резерв и прекомерните фискални дефицити, поддържа лихвените проценти по ипотеките високи и представлява пречка за икономическия растеж месеци преди изборите за Конгрес през ноември.
„В съчетание с готовността на администрацията да се намеси другаде, посланието от хода в сряда става все по-трудно за игнориране. Вашингтон се чувства все по-неудобно от сигнала, идващ от дългосрочната част на кривата на доходността. Пазарите вече знаят, че дискомфортът съществува, а болезнените области обикновено се разглеждат“, коментира стратегът на Bloomberg Брендън Фейгън.
Що се отнася до емитирането на дълг, Министерството на финансите отдавна се придържа към принципа да бъде „редовно и предвидимо“ и да не изненадва инвеститорите. Това е концепция, която самият Бесент подкрепи в основна реч на конференция на пазара на държавни облигации през ноември.
Това, което той каза още в тази реч, обаче беше, че „моята работа е да бъда най-добрият продавач на облигации в страната. А доходността по държавните облигации е силен барометър за измерване на успеха в това начинание.“ И той подчерта икономическото значение на по-ниските лихвени проценти по държавните облигации.
„Това противоречи на „редовното и предвидимото“ – но такъв е светът, в който живеем“, каза Грегъри Фаранело, ръководител на отдела за търговия и лихвена стратегия в AmeriVet Securities. „Посланието е ясно: спрете покачването на доходността.“
Предшественичката на Бесент, Джанет Йелън, също предприе стъпки за спиране покачването на доходността през 2023 г. Бесент беше сред редицата републиканци, които критикуваха тази стъпка – направена чрез редовното тримесечно изявление за емитиране на дълг – като политически мотивирана, насочена към стимулиране на икономиката преди изборите. Стивън Майрън, бившият главен икономист на президента Доналд Тръмп и бивш член на борда на Федералния резерв, беше съавтор на статия през юли 2024 г., критикуваща „активното емитиране на държавни ценни книжа“, или ATI (даване приоритет на краткосрочните емисии, за да се намали доходността по дългосрочните – бел. ред.)
„След като една политическа партия започне да използва ATI, за да стимулира икономиката в изборния сезон, то може да бъде използвано многократно от всички бъдещи администрации“, написаха Майрън и съавторът му Нуриел Рубини.
Ходът на Министерството на финансите идва само седмици след като председателят на Федералния резерв Кевин Уорш беше ентусиазиран от това, че финансовите пазари са освободени от бъдещите насоки на Фед. „Участниците на пазара се учат да играят с топката, а не с рефера, и пазарните цени ще продължат да реагират в посоката и мащаба, които сметнат за подходящи.“
Бесент е споделял мнението на Уорш в миналото, като е писал в есе миналата година, че покупките на облигации от Фед са създали „изкривявания“ на пазарите и са „нарушили основен източник на обратна връзка“.
Както се оказва, „това не е администрация, която определя стабилни правила и след това оставя пазара на самотек“, каза Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения.
63-годишният Бесент беше известен с ролята си в успешни големи залози върху британския паунд и японската йена по време на работата си за Джордж Сорос. А някои участници на пазара видяха действието в сряда като продължение на тази кариера.
„Това е като трика „слагане на всичко на екрана“ от старото време“, каза Брад Голдинг, портфолио мениджър в Christofferson Robb & Co. Това е препратка към хедж фонд техника, при която едновременно се подават множество поръчки към големи дилъри, за да се предизвика движение на пазара.
Като основен член на кабинета, отговорен за управлението на най-голямата икономика в света, министърът на финансите на САЩ има дълга традиция в големи интервенции по време на криза. Министерството изигра ключова роля по време на Covid, ръководи основната програма за спасяване на световната финансова криза и взе участие в множество спасителни операции на развиващите се пазари през 90-те години на миналия век.
Маневрите на Бесент се отличават, според някои наблюдатели, с това, че не са провокирани от криза или особено нестабилни пазарни условия.
„Бесент дава на всички да разберат, че подходът му е по-активно интервенционистки, дори без катализатора, който може би е бил необходим през последните десетилетия“, каза Дъглас Редикър, управляващ партньор на консултантската фирма за политики International Capital Strategies във Вашингтон.
Соубел, който е служил в Министерството на финансите от края на 70-те до 2015 г., каза, че Бесент е най-активният финансов министър поне от началото на века. Историческите сравнения, като например с Джеймс Бейкър, който помогна за сключването на споразуменията Плаза и Лувър през 80-те години на миналия век, оказали силно влияние върху валутните курсове по това време, са обременени от различни исторически контексти, каза той.
Много участници на пазара и икономисти подчертаха, че основите зад днешните по-високи доходности представляват предизвикателство за оперативния инструментариум на Министерството на финансите. Два месеца преди края на фискалната година дефицитът е 1,8 трилиона долара, с 5% по-голям от миналата година. Разходите се стимулират от социалното осигуряване, Medicare, Medicaid и лихвите по дълга. Разходите за отбрана също ще се увеличат, а републиканците проучват още данъчни облекчения.
„Вместо да се справи с основния проблем, който е да се намали дълга и да се поддържа по-умерен бюджетен дефицит, правителството се опитва да манипулира кривата на доходността“, каза Робин Брукс, старши сътрудник в Института Брукингс.
Бесент обаче посочи, че вярва в силата на правителството да влияе на пазарите. Говорейки миналия месец за дяловете на администрацията на Тръмп в редица технологични и ресурсни компании, той каза: „Това, което се опитваме да направим, е да създадем пазарни сигнали.“ В предаването Fox Business той каза: „По същество се опитваме да кажем на инвеститорите: Добре, ето къде ще бъде шайбата. Бързо се придвижете към нея.“
Някои от инвеститорите „излязоха на пързалката“ в сряда. Доходността по десетгодишните облигации намаля с около 6 базисни пункта в следобедната търговия в Ню Йорк, докато лихвите по 30-годишните книжа бяха с почти 9 базисни пункта по-ниски.
„Това работи само за определен период от време“, каза Гай Милър, главен стратег в Zurich Insurance. „Това може да бъде доста мощна интервенция, когато Министерството на финансите казва, че е много ангажирано с това. Но в крайна сметка, освен ако не се справите с разточителна политика, това не е устойчиво.“
Що се отнася до операцията на Бесент с йената, японската валута този месец загуби част от стимулираното си от интервенцията поскъпване. Спадът на доходността по държавните облигации в сряда обаче даде тласък на йената. Спадът на лихвите дори свали индекса Bloomberg Dollar Spot до най-ниското ниво от три месеца.
„Той започва битка на два огромни пазара – ДЦК и валутен“, каза Питър Буквар, главен инвестиционен директор в Onepoint Bfg. „И това е наистина трудна битка.“