Валутната интервенция на САЩ в подкрепа на йената си има своите лимити

Предложението на министъра на финансите Скот Бесент за подход без ограничения за подпомагане на Япония да спаси йената рискува да бъде критикувано от участниците на пазара, които сигнализират за ограничените му възможности да свърши работата.

Японската валута се понижи с 1% в понеделник до над 159 долара за долар, премахвайки половината от ралито, предизвикано от интервенцията между САЩ и Япония на 31 юли. Упражнението, първото координирано усилие от 1998 г. насам, повиши валутата до близо 155 долара, преди отстъплението да се възобнови.

След тази необичайна операция Бесент заяви: „Ще направим всичко необходимо, за да ги подкрепим по начин, който помага на американската икономика, на американския данъкоплатец, да стабилизира световната икономика.“

Проблемът е, че що се отнася до средствата за валутна интервенция, министърът на финансите се възприема като ограничен от основния си специален инструмент - Фонда за стабилизиране на валутния обмен, с активи от по-малко от 220 милиарда долара. За сравнение, Япония сама по себе си се смята, че е похарчила 53 милиарда долара за операции с йени на 30 юли, денят преди координирания ход.

Йената отново започна да отслабва, след като ефектът от първоначалната интервенция взе да избледнява:

„САЩ могат да повлияят на наратива, като се координират с Япония относно интервенцията, но не могат да пренапишат основите“, каза Нейтън Туфт, старши портфолио мениджър в Manulife Investment Management. Що се отнася до капацитета на американските власти, „джобовете са дълбоки, но не безгранични“, каза той.

В САЩ Федералният резерв е агенцията с – по принцип – неограничена огнева мощ за валутна интервенция, за да понижи долара, тъй като е в състояние ефективно да произвежда зелени пари. В случая с операцията от миналия месец обаче ролята му беше ограничена до самото провеждане на покупките на йени, извършени от името на Министерството на финансите.

В исторически план Федералният резерв понякога се е присъединявал към Министерството на финансите със собствени средства, за да покаже подкрепата си за интервенции. През 1998 г. интервенцията в йени по това време е била извършена 50-50 със средства на Фед и Министерството на финансите. Съвместна интервенция през 2011 г. за продажба на йени и такава през 2000 г. за покупка на евро също включваше равни тегла.

Този път медийните репортажи за интервенцията предполагат, че Фед „не е подкрепил“ американската интервенция, написа в понеделник Дерек Танг, икономист в Monetary Policy Analytics. Официални данни, които да потвърдят това, е малко вероятно да бъдат налични до по-късно тази година.

Още по темата

Трейдърите изчакват поради съмнения в стабилността на йената

Фумио Кишида за йената: Това е първата значима инициатива от 27 години насам

Капацитетът на Фед

„Капацитетът му за интервенция е теоретично ограничен само от готовността му“, отбеляза Танг за американската централна банка.

В понеделник Фед отказа да коментира американската интервенция. Министерството на финансите не отговори веднага на искане за коментар.

Бесент насочи вниманието към отделен начин, по който Фед може да се окаже полезен: чрез своята Система за репо сделки с чуждестранни и международни валутни власти (FIMA). Тази програма би позволила на Япония да замени част от своите над 1 трилион долара запаси от държавни ценни книжа за долари в брой. Два дни след интервенцията Бесент препоръча програмата да бъде „увеличена“.

Данните на Фед, публикувани в четвъртък, обаче показват, че Япония не е използвала инструмента. По-рано този месец японският министър на финансите Сацуки Катаяма сигнализира, че той може да бъде използван в даден момент.

Още по темата

САЩ се намесиха в подкрепа на йената, но ходът крие рискове

Кац от МВФ: Японската централна банка ще направи нужното да стабилизира икономиката

Прагът от 160 йени за долар

Натискът върху Япония или двата съюзника заедно да се намесят отново може да се увеличи, ако йената падне над 160 за долар, ниво, което по-рано тази година се разглеждаше като ключов психологически праг. Властите се намесиха, за да подкрепят валутата, когато тя премина това ниво през лятото на 2024 г.

„Ако САЩ и Япония позволят на йената да се върне към търговия трайно над 160, пазарите биха могли да интерпретират липсата на валутна интервенция“ като знак за нежелание на САЩ да продават долари, написаха Марко Казираги и Ганг Лю от Evercore ISI в бележка в понеделник. „Резултатът може да предизвика допълнителен пазарен натиск, който би поставил на изпитание ангажимента за по-силна йена.“

Вероятната ключова мотивация на Бесент за подкрепа на йената, според икономисти и участници на пазара, е била да спре всякакво разпространение на вируса към държавните ценни книжа. Разпродажбите на японски държавни облигации от време на време се отразяват и на американските ценни книжа и ако Токио се освободи от вложенията си, това може да повиши доходността на американските облигации. Доходността по 10-годишните бенчмаркови държавни облигации наскоро достигна най-високото си ниво, откакто Бесент встъпи в длъжност.

„Ако Бесент е загрижен за въздействието на търговията с йена, оказваща евентуален натиск върху американското министерство на финансите и дългосрочните доходности на американските облигации, най-добрият начин за справяне с проблема е да се противодейства на фискалната разточителност на САЩ“, каза Марк Соубел, който е служил в Министерството на финансите повече от три десетилетия. „Валутната интервенция и използването на FIMA са временно решение.“

„Подновената слабост на йената, наред с по-високата доходност на държавните облигации, би могла да привлече обратно Вашингтон. Ако САЩ в крайна сметка продадат долари, а не евро, както направиха през юли, това би било много по-силен възпиращ фактор за късите позиции в йени“, смята макростратегът на Bloomberg Скайлър Монтгомъри Конинг.

Тъй като Япония отбелязва празник във вторник, търговците са предпазливи, че по-слабата ликвидност може да създаде условия за новa интервенция - тъй като длъжностните лица биха могли да реализират по-голям ефект. Въпреки това движенията на валутния курс в понеделник подчертават ограниченията на този механизъм за промяна на по-широката траектория на йената, когато силите зад нейния спад остават до голяма степен непокътнати.

Тези сили включват големи лихвени разлики между Япония и САЩ, опасения относно фискалните перспективи на Япония и геополитическа несигурност. Отстъплението на йената в понеделник дойде заедно с покачване на цената на петрола на фона на продължаващото напрежение около Иран. Япония внася по-голямата част от енергията си, което я прави уязвима към по-високи цени.

Лихвеният диференциал между САЩ и Япония:

Що се отнася до лихвите, основната такава на Японската централна банка (ЯЦБ) в момента е 1%, спрямо целевия диапазон от 3,5% до 3,75% на Фед.

Резюме на последната среща на ЯЦБ отбеляза нарастващи рискове от засилване на инфлацията, като един член на борда посочи възможността за ускоряване на темпа на повишаване на лихвените проценти. Суаповете показват, че търговците калкулират около 63% шанс за увеличение до септември, като движението през октомври е почти напълно включено в цената.

„Смятаме, че относително приглушената реакция спрямо интервенцията отразява фундаменталните причини за слабостта на валутата“, написаха в бележка стратези на Goldman Sachs Group Inc., включително Камакшя Триведи. Екипът очаква „натискът за обезценяване да се появи отново с течение на времето, ако не се стигне до промяна в глобалните условия или до изненада от политическа гледна точка“.

Още по темата

Продажбата на евро от САЩ за интервенция в йената е било изненада за Европа

Защо нивото на йената е толкова важно за САЩ