- Доходността по 30-годишните британски облигации достигна най-високо ниво от 1998 г.
- Паундът отслабна с 0,7% на фона на политическата несигурност около Киър Стармър.
- Пазарите се опасяват от по-разхлабена фискална политика при нов лидер на лейбъристите.
Пазарът на британски държавни облигации се срина, а доходността по дългосрочния дълг отново достигна най-високите си нива от близо три десетилетия насам, след като спекулациите около бъдещето на премиера Киър Стармър възродиха опасенията за отслабеното състояние на британските финанси.
Британските държавни облигации с всякакъв матуритет поевтиняха, като доходността по 30-годишните книжа за кратко достигна 5,81% - най-високото ниво от 1998 г. Паундът отслабна с 0,7% до 1,3517 долара. Сред британските акции най-големи спадове в цената отчетоха NatWest Group Plc и Lloyds Banking Group Plc, след като анализатори предположиха, че секторът може да бъде изправен пред по-високи данъци при ново управление.
Дори след като Стармър отхвърли призивите за оставка по време на заседание на кабинета във вторник, инвеститорите продължиха да анализират как евентуалните му наследници биха повлияли на облигационния пазар.
Основното опасение е, че всеки нов лидер на Лейбъристката партия може да бъде по-ляво ориентиран и да разхлаби фискалните правила, които досега ограничаваха заемането на средства. На фона на икономика, която вече е под натиск заради по-високите цени на енергията и ускоряващата се инфлация, разпокъсаната британска политическа сцена се превърна в нов източник на тревога за пазарите.
„Простата реалност е, че този последен натиск в една вече дълга поредица от политически сътресения само засилва усещането, че независимо кой е на власт и какви са политическите му възгледи, няма убедителен план за възстановяване на държавните финанси“, каза Мат Кернс, ръководител „Стратегия за облигации“ в Rabobank. „Британските облигации ще останат под натиск независимо от изхода днес.“
Доходността по британските облигации достигна най-високите си нива от 1998 г.
Британските държавни облигации възстановиха част от загубите си по-късно през сесията. Доходността по 30-годишните книжа се повиши с до 14 базисни пункта и към 11:08 ч. лондонско време се търгуваше при 5,76%.
При акциите движенията във Великобритания като цяло бяха в синхрон с останалите световни пазари. Индексът FTSE 100 Index се понижи с 0,5%, а индексът на компаниите със средна капитализация спадна с 1,1%.
Макар че облигационните пазари по света напоследък се разпродават заради устойчиво високите цени на петрола, комбинацията от тежкото дългово бреме на Великобритания, политическите конфликти и слабата икономика я правят особено уязвима. Финансовият министър Рейчъл Рийвс вече е заявявала, че разходите по дълга представляват около 1 паунд от всеки 10 паунда, които правителството харчи.
А с покачването на разходите по заемите правителството ще трябва да харчи още повече. Според Bloomberg Economics повишението от 20 базисни пункта при доходността по 10-годишните облигации от петък насам ще увеличи разходите за обслужване на дълга с приблизително 2 млрд. паунда до края на десетилетието.
Какво казват стратезите на Bloomberg...
„Ако Английската централна банка повиши лихвите до нивата, които в момента се оценяват от пазарите, негативният ефект върху растежа може да очертае рязък контраст със САЩ и да натежи върху паунда спрямо долара.
От друга страна, ако опасенията за перспективите пред британската икономика накарат централната банка да действа по-предпазливо, паундът може да загуби предимството си по отношение на краткосрочните лихви спрямо останалите валути. Доходността по британските облигации вероятно ще остане висока, докато пазарите се тревожат за възможността бъдещо правителство да води по-разхлабена фискална политика - негативен фактор за паунда.“
- Адам Линтън, макростратег
Сред вероятните кандидати на Лейбъристката партия здравният министър Уес Стрийтинг е смятан за един от най-приемливите за пазарите заместници. Той подкрепя по-задълбочени търговски отношения с Европейския съюз, като според него това е най-добрият начин за ускоряване на британската икономика.
Освен това заяви, че се чувства „изключително неудобно“ от нивото на данъчно облагане във Великобритания, като посочи, че правителството изисква твърде много както от отделните данъкоплатци, така и от бизнеса.
„Дори Стармър да подаде оставка, политическата несигурност едва ли ще приключи“, каза Роджър Лий, ръководител „Акционна стратегия“ в Cavendish. „За да стабилизира пазара на британски облигации, правителството може да бъде принудено да се ангажира с фискалните правила, а единственият кандидат, който изглежда готов да го направи, е Уес Стрийтинг.“
Анджела Рейнър, друг възможен претендент, се опита да увери инвеститорите, че Лейбъристката партия ще поддържа строг контрол върху публичните финанси. Но преди това тя оглави бунт в кабинета срещу плановете на финансовия министър Рейчъл Рийвс за съкращаване на социалните разходи.
Освен това беше подложена на проверки заради личните си данъчни дела, а недостатъчно платен данък върху имот я принуди да напусне поста си на заместник министър-председател миналата година.
Мнозина очакват и кандидатура от кмета на Манчестър Анди Бърнам, въпреки че в момента той не е депутат. Той разкритикува икономическия подход на правителството, заявявайки, че страната е „заложник на облигационните пазари“.
Миналата година Бърнам обеща да увеличи държавното финансиране чрез нов дълг с 40 млрд. паунда, за да бъдат построени повече общински жилища. Представители на администрацията на Стармър побързаха да отхвърлят предложението, предупреждавайки, че то може да разтревожи облигационния пазар.
Паундът отслабва спрямо всички валути от Г-10 тази седмица
За инвеститорите последните събития съживяват спомените за пазарните сътресения през 2022 г., когато минибюджетът на бившия премиер Лиз Тръс предизвика криза, довела до рекордно поевтиняване на паунда и рязък скок на доходността по британските облигации.
Оттогава пазарът на британски държавни облигации играе ключова роля в политическия дебат във Великобритания. Стармър и Рийвс изградиха програмата си около ангажимент към самоналожени фискални правила, целящи да убедят инвеститорите, че правителството няма да поема прекомерен дълг. Тази позиция ограничи възможността на кабинета да увеличава щедро разходите за обществени услуги, както желаят мнозина в Лейбъристката партия, и засили недоволството сред депутатите.