Пазарите подценяват ефектите от войната в Залива

Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) са исторически маяци на свободната търговия, капитализма и мъдростта на финансовите пазари. Но на пролетните им срещи (13-18 април – бел. ред.) оформящата се тема има контра конотация: инвеститорите подценяват икономическите щети от войната срещу Иран.

В публични панели, частни вечери и други срещи в кулоарите на събитията тази седмица във Вашингтон, нарастващият консенсус е, че въздействието на конфликта върху световната икономика вероятно ще се влоши значително, преди да се подобри - дори ако скоро бъде договорен траен мир.

Повече от шок

Светът е свидетел на нещо повече от пореден шок, според правителствени служители и други участници, които говориха в първите дни на срещите. Това, което вероятно ще се вкорени, предупреждават те, е структурна промяна, включваща по-високи разходи, по-дълги търговски пътища и по-плътен облак от геополитическа несигурност, което ще означава свят с по-бавен потенциал за растеж.

„Това, което виждаме, е върхът на айсберга“, каза Али бин Ахмед Ал Кувари, катарският министър на финансите, в МВФ в сряда, докато американските акции флиртуваха с рекордни върхове, а цените на петрола останаха под 100 долара за барел.

Още по темата

Акциите изтриват загубите от войната в Иран

S&P 500 изтри загубите за 2026 г. на фона на надежди за сделка с Иран

Ал Кувари, чиято страна претърпя тежки щети върху износа си на втечнен природен газ, представи сценарий от един до два месеца, при който настоящият шок от цените на енергията ще се превърне в недостиг за някои правителства, които „няма да имат достатъчно енергия, за да осветяват страните си“.

Продоволствена криза, произтичаща от недостига на торове, няма да е далеч, предупреди той. Катар, напомни той на публиката, е източник на почти една трета от световния хелий, който е необходим за производството на полупроводници. „Ще видите огромно икономическо въздействие в резултат на тази война“, предупреди Ал Кувари. „И то не е далеч.“

Оптимизмът на пазарите

Длъжностни лица от администрацията на Тръмп призоваха за спокойствие и сдържаност, особено от централните банкери, които възприемат изчаквателен подход към необходимостта от повишаване на лихвените проценти, за да се противодейства на инфлационния натиск. Краткосрочната болка сега ще си струва ползата от дългосрочното прекратяване на ядрената заплаха на Иран, според САЩ.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент се опита да представи конфликта и произтичащите от него скокове на цените като временни и посочи, че очаква рязкото покачване на цените на енергията да спадне успоредно с приключването на военните действия.

„Тази война ще приключи. Не знам дали ще е след три дни, три седмици, три месеца, но ще приключи“, каза Бесент по време на форум на CNBC в сряда, добавяйки, че „пазарите живеят в бъдещето“.

Подобен оптимизъм е трудно да се продаде на много от присъстващите на срещите на МВФ и СБ, които са само на няколко пресечки от Белия дом.

 „САЩ търсят изход от Иран и пазарите се обзалагат, че ще го намерят. Това може да е правилно, но само ако бъде възстановен контролът над Ормузкия проток, ядрената програма на Иран и конфликта между Израел и „Хизбула“ в Ливан“, коментира Том Орлик, главен икономист за света на Bloomberg Economics.

Занижен растеж

След като във вторник МВФ понижи прогнозата си и предвиди най-бавния растеж, който светът е виждал от пандемията насам, главният икономист на Фонда Пиер-Оливие Гуриншас предсказа още занижени прогнози.

Новата блокада на Ормузкия проток от страна на САЩ и други развития означават, че „неблагоприятният“ сценарий на фонда, който предвижда 2,5% глобален растеж в сравнение с 3,3%, прогнозирани преди войната, сега изглежда все по-вероятен, каза той пред репортери.

„С всеки ден, в който имаме повече смущения в енергетиката, се приближаваме към неблагоприятния сценарий“, каза Гуриншас. Подобно предупреждение относно пътя на растеж на Европа дойде от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.

Зад нарастващите опасения стои усещането, че война, която продължава шест седмици досега, ще хвърли много по-дълга сянка върху световната икономика, дори ако САЩ и Иран договорят скорошния ѝ край.

„Не мислете за това като за още един месец болка. Мислете за него като за по-дълъг период, защото ще е нужно време, за да се успокои системата за доставки, дори ако приемем, че няма повече боеве и следователно структурни щети по енергийните инсталации“, каза президентът на Световната банка Аджай Банга във вторник.

Най-големият енергиен шок

Въпреки че цените на петрола се покачиха, пълният мащаб на това, което Международната агенция по енергетика (МАЕ) нарече най-големият енергиен шок, който светът някога е виждал, тепърва ще се усеща.

Въпреки че Ормузкият проток е ефективно затворен от шест седмици, последните товари, които напуснаха Персийския залив преди войната, едва сега достигат своите дестинации.

„Март беше много труден месец за света по отношение на енергетиката и икономиката, а април може би ще бъде дори по-лош“, посочва Фатих Бирол, ръководител на МАЕ, пред репортери в кулоарите на пролетните срещи.

Подем на акциите

На фона на такъв песимизъм, въпросът, който озадачава мнозина на срещите във Вашингтон, е как американските фондови пазари се възстановиха толкова бързо от първоначалните си загуби заради войната. Индексът S&P 500 достигна нов рекорден връх във вторник, след като МВФ понижи прогнозата си за глобалния растеж.

В сряда американските акции останаха близо до високите нива на фона на смесени сигнали за евентуално удължаване на примирието с Иран и продължаващ бавен трафик през Ормузкия проток.

Още по темата

Акциите поскъпват заради надежди преди преговорите между САЩ и Иран

Оптимизъм под условие: Европейските акции поскъпнаха най-силно след примирието

За някои от присъстващите на срещите отговорът е прост. „Пазарите подценяват сериозността на ситуацията“, изтъква Алексис Кроу, който консултира корпоративни клиенти по целия свят като главен икономист в PwC US.

Кроу и други твърдят, че това е така, защото пазарите не осъзнават смущенията, които войната ще има върху веригите за доставки.

Много участници на пазара не искат да се окажа от грешната страна на TACO търговията - препратка към модел, според който Тръмп винаги отстъпва от агресивните си ходове, когато пазарите реагират неодобрително.

За инвеститорите тази седмица има друг популярен акроним - FOMO (страх от пропускане на възможността – бел. ред.) - тъй като признаците за облекчаване на напрежението в Близкия изток, съчетани с оптимизъм относно технологиите за изкуствен интелект и корпоративните печалби в САЩ, накараха скептиците да загърбят предпазливостта си.

„Трудно е за инвеститорите да избегнат страха от пропускане“, обяснява Мат Мейли, главен пазарен стратег в Miller Tabak + Co.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че друга причина за оптимизма на пазара е относителното здраве на американската икономика и по-малката ѝ експозиция – като износител на петрол – към енергийния шок. „Но мога да ви кажа, че това не важи за останалата част от света, където има много болка“, каза тя.

Георгиева беше попитана директно дали пазарите трябва да бъдат по-предпазливи? „Бих казала, че да, защото това, което виждаме в прекъсванията на веригата за доставки, вече е доста значително“, отговори тя.

Икономическата устойчивост

Във Вашингтон има и въпроси относно това колко устойчива може да продължи да бъде световната икономика след шоковете от митата, пандемията и войната на Русия срещу Украйна. Тези събития доведоха до нарастващи нива на дълга и изчерпване на капацитета на много правителства да реагират на поредната криза в един все по-фрагментиран свят.

„Никой не знае колко близо сме до точката на пречупване, но икономическата, финансовата и социалната устойчивост не е безкрайна“, каза в интервю Пиер Кайето, който ръководи екипа за суверенни консултации на инвестиционната банка Lazard.

Въпреки че МВФ и Световната банка подчертаха, че са готови да реагират на криза, вече има призиви те да направят повече.

В кулоарите на Фонда циркулират опасения относно сериозността на кризата, докато някои предупреждават как пазарите и някои управници подценяват въздействието. Голямото безпокойство е евентуална верижна реакция, предизвикана от енергийния шок, която се разпространява към световните финансови пазари, каза човек, запознат с дискусиите. Остава въпросът как да се излъчат правилните послания, без да се всява паника, добави той.

Развиващият се свят

Говорейки от името на групата Г-24 на развиващи се икономики във вторник, нигерийският министър на финансите и икономиката Олавале Едун призова както МВФ, така и Световната банка да мобилизират повече ресурси.

Кризата, посочи той, засегна развиващия се свят във време, когато САЩ и други богати страни рязко намалиха чуждестранната си помощ и много бедни страни плащаха повече за обслужване на дълга си, отколкото получаваха под формата на помощ или преки чуждестранни инвестиции.

Ребека Патерсън, ветеран от JPMorgan и Bridgewater Associates, която сега е старши сътрудник в Съвета по външни отношения, каза, че това, което много инвеститори пропускат, е, че въздействието на настоящия енергиен шок вероятно ще прилича много на ефектите от пандемията от Covid.

Подобно на здравната криза, която започна да обхваща света през 2020 г., сега „има плавно разпространение на заразата“, каза тя.

„Азия първа усети смущенията в енергийните доставки, а сега и Европа“, посочи тя, визирайки последиците от войната в Иран. „САЩ са следващите, тъй като последните кораби от Персийския залив към Америка (преди затварянето на Ормузкия проток – бел. ред.) са на път да пристигнат.“

Още по темата

Доларът: Активът, който печели от войната в Залива

Индикаторът за "паника" на пазарите в САЩ достигна рекордно ниво