Иранската война разби инвестиционния наратив за митата в САЩ
След митата на Тръмп от миналия април доларът и американските акции биваха разпродавани
Редактор: Петър Нейков
Година след като президентът Доналд Тръмп разтърси световните финансови пазари със своите мита след така наречения „Ден на освобождението“, инвестиционните стратегии, вдъхновен от неговия ход, бяха загърбени.
Това е така, защото войната срещу Иран – вече във втория си месец – отприщи безпрецедентен петролен шок, принуждавайки бързо прекратяване на популярните стратегии, които характеризираха пазарите през месеците след миналия април.
Световните акции, които поскъпнаха на фона на бума на изкуствения интелект и спадащите лихвени проценти, загубиха около 14 трилиона долара стойност от началото на конфликта, тъй като апетитът за риск се изпари.
Облигациите се понижиха рязко, тъй като трейдърите бяха принудени да калкулират перспективите за по-високи лихви на фона на нарастващите инфлационни рискове. А развиващите се пазари, които привличаха средства с атрактивни оценки и солидни перспективи за растеж, търпят масиран отлив на инвестиции поради силната си зависимост от вноса на петрол.
Войната в Иран преначертава картата на глобалните енергийни пазари
Цената на петрола скочи рязко, тъй като войната разтърсва Близкия изток, като Ормузкият проток, през който обикновено преминава около една пета от световния петрол, е затворен за всички, с изключение на шепа кораби. Цените могат да скочат до 150 или 200 долара за барел, ако почти пълното затваряне на водния път продължи през следващите шест-осем седмици, според консултантската компания за енергийни пазари FGE NexantECA.
Във вторник САЩ и Иран сигнализираха за отвореност за разрешаване на конфликта, което накара инвеститорите да преоценят перспективите за войната. Тръмп заяви, че САЩ планират да напуснат Иран в рамките на две до три седмици. Но дори конфликтът да приключи в този срок, ще е необходимо време, за да се възобновят нормалните потоци през Ормузкия проток, особено след като Тръмп добави, че ще остави на други държави да разрешат проблемите с критичния воден път.
„Денят на освобождението беше шок, причинен от Америка, докато войната в Иран е може би екзогенен геополитически шок“, казва Кристи Тан, инвестиционен стратег от Сингапур към Института Франклин Темпълтън. „Конфликтът в Иран ще повиши цените значително чрез енергийния комплекс, докато войната продължава, и в крайна сметка може да се окаже по-голям негативен удар върху растежа.“
Докато инвеститорите преценяват въздействието на петролната криза, доларът вероятно предоставя най-ясната илюстрация за това как се развиват тези енергийни динамики. Индексът Bloomberg Dollar Spot скочи с 2,4% миналия месец, най-голямото му покачване от юли, възползвайки се от статута на САЩ като най-голям производител на петрол в света и привлекателността на долара като убежище по време на глобален стрес.
Доларът поскъпна спрямо всички основни валути през март, което накара централните банки по света да се намесят на пазарите, подчертавайки мащаба на смущенията, причинени от войната.
Междувременно американските акции също се представиха малко по-добре от конкурентите си. Индексът S&P 500 се понижи с 5,1% през март, по-малък спад от бенчмарковете в Азия и Европа, тъй като акциите, свързани с енергийния сектор, се повишиха. Индексът за глобалните акции на MSCI. спадна с повече от 7%.
„Близостта до конфликта и чувствителността към лихвените проценти и цените на енергията (петрол и газ) очевидно са по-голям проблем за пазарите в ЕС и Азия“, коментира Марк Ричардс от BNP Paribas Asset Management.
Американските акции поевтиняват повече от глобалните си конкуренти на фона на войната в Иран
Настоящите движения на американските активи са в рязък контраст с тези, наблюдавани по това време миналата година. Тогава мащабните глобални мита на Тръмп подхраниха продължила месеци разпродажба на долара – включително спад от 4% през април – и подтикнаха инвеститорите да се диверсифицират към активи в Япония, Европа и развиващите се пазари. Доларовият индекс завърши 2025 г. със загуба от 8,1%, най-голямата му от 2017 г. насам.
Индексът S&P 500 се срина с повече от 10% в двете сесии след 2 април 2025 г., който Тръмп нарече „Ден на освобождението“, за да отрази датата, на която митата влязоха в сила. Седмица по-късно индексът скочи с 9,5%, отбелязвайки най-големия си еднодневен скок от 2008 г. насам, след като Тръмп заяви, че ще замрази митата за десетки държави за 90 дни.
Макар че S&P 500 завърши 2025 г. с печалба от около 16% - отбелязвайки третото си поредно годишно покачване - увеличението му изоставаше от това при световните акции - почти 21%.
Парични мениджъри заявяват, че виждат завръщане на по-слабото представяне на американските активи, след като енергийната криза отшуми.
„САЩ се възприемат като относителен победител от тези събития или поне не като голям губещ, благодарение най-вече на статута си на износител на енергия“, смята Винсънт Мортиър, главен инвестиционен директор в Amundi - най-големият мениджър на активи в Европа с активи от 2,38 трилиона евро.
Решение на продължаващата енергийна криза „ще бъде намерено през следващите няколко седмици, може би няколко месеца“, но стимулът за диверсификация извън американските активи „няма да отшуми“, каза той. „Доларът все още е на дългосрочна траектория на отслабване поради фундаментални причини, докато американските акции все още са много скъпи.“
Джефри Блажек, съ-главен инвестиционен директор в Neuberger Berman Group в Ню Йорк, заяви, че „мирно споразумение вероятно ще предизвика разпродажба на долара спрямо повечето основни валути и по-добро представяне на пазарите на акции извън САЩ.“
Междувременно, скокът в цените на петрола се оказа особено болезнен за развиващите се пазари, обръщайки положителната тенденция за класа активи, който в продължение на месеци беше сред най-големите бенефициенти от изтичането на капитал от САЩ. Считани за показател за риска, развиващите се пазари пострадаха поради силната зависимост от вноса на енергия.
Надолу с 13% миналия месец, индексът на акциите на развиващите се страни отчете най-лошото си представяне от шест години. Индексът на валутите на развиващите се пазари пък загуби близо 3%.
Загърбването на стратегията „Продавай Америка“ от миналата година остави инвеститорите на развиващите се пазари да се ориентират в по-сложна комбинация от повишени цени на петрола и геополитически риск, констатира Джеф Грилс от Aegon Asset Management. „Най-голямото ми безпокойство е, че това ще се превърне в нещо по-обременяващо“, каза той, предупреждавайки, че движение на цената на суровия петрол към 150 долара за барел може да предизвика повсеместно забавяне на растежа.
Последните коментари на Тръмп повишиха вероятността от възникване на познат сценарий, при който трейдърите очакват, че той ще промени курса си, ако пазарните последици станат твърде тежки, точно както направи с миналогодишните митнически заплахи.
„Ако петролните продукти започнат да текат през Ормузкия проток скоро, преди да достигнат точка на хроничен недостиг, пазарите ще преодолеят безпокойството“, каза Иън Самсън, портфолио мениджър във Fidelity International. „И обратното, ако конфликтът продължи в сегашния си вид седмици и месеци, ще има малко убежища извън долара и кеша.“