След време потребителите ще плащат за изкуствен интелект (AI) така, както сега плащат на мобилните оператори. В момента Google предлага по-гъвкави планове за заплащане на услуги, свързани с изкуствен интелект, OpenAI и Anthropic вероятно ще се нуждаят от повече време, докато стигнат до тях. Това мнение изрази Юлиян Арнаудов, основател на TechTrends, в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антоанет Василева.
Към момента компаниите за изкуствен интелект използват т. нар. токени - виртуална валута, чрез която потребителите заплащат за AI капацитета, който са използвали. Затова е важно компаниите да са наясно какви точно процеси искат да автоматизират, за да получат по-висока добавена стойност, отбеляза Арнаудов. Те трябва да преценят къде могат да автоматизират напълно, с минимална човешка намеса, и къде е необходим по-засилен одит, добави гостът.
„Добре е компаниите да предвидят и човек, който да преглежда свършената работа от AI агентите, тъй като те невинаги са прецизни. На тях трябва да се гледа като на бързи в работата си стажанти, които трябва да бъдат надзиравани.“
AI агентите могат да въвлекат компаниите в преразходи
Освен че е възможно да допуска грешки в работата, даден модел или агент може да причини преразходи на компаниите, тъй като е използвал повече токени, отколкото е необходимо или е решил да надхвърли рамките на поставената му задача, предупреди Арнаудов.
Той разказа за такъв случай в Amazon, която трябвало да плати с 1,8 млн. долара повече на Anthropic за използването на модела ѝ Claude за вътрешен проект, свързан с автоматизиране на авторите на определени книги. По неизвестни причини се е стигнало до преразход от 800%, като хората зад проекта са забелязали това едва пет месеца по-късно. Сумата едва ли е проблем за компания като Amazon, но може да се превърне в екзистенциална заплаха за по-малка компания, изтъкна събеседникът.
„До преразходи се стига, когато AI агентът премине определен лимит от свършена работа и продължи да я върши, тъй като никой не му е казал да спре. Това се случва и когато изкуственият интелект има по-общи зададени параметри и хората, които са ги задали, не са преценили, че така може да го накарат да работи много повече, отколкото е необходимо.“
Затова е важно проджект мениджърите да поставят много точни граници. Някои компании за изкуствен интелект също започват да променят модела на безгранично ползване на токени на месечна база, като позволяват на клиентите да определят лимит на използваната виртуална валута за конкретен проект или като цяло, посочи Арнаудов.
Плановете за плащане стават все по-гъвкави
Google вече предлага нов модел, при който компаниите могат да плащат според реалното потребление на AI и според събеседника това е посоката, в която ще се движи пазарът като цяло.
„Когато навлизането на изкуствения интелект като бизнес продукт стане по-масово, ще се появят и по-гъвкави планове за заплащане, включително индивидуални планове за AI.“
Планирането на бюджета за изкуствен интелект зависи от нуждите на компаниите – те може да решат, че се нуждаят от определен брой токени, след което служителите да преминат към ръчен труд. Другият вариант е доставчикът да задеде определен лимит от токени и компаниите да преценят, че той е достатъчен за даден проект, обясни събеседникът.
От няколко седмици Google предлага споделени квоти между екипи и инструменти в дадена организация, при което например маркетинговият и развойният екип в една компания да могат да споделят потребността си от токени. В бъдеще може да се появят още нови планове, които не са съществували досега, очаква Арнаудов.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването UpDate можете да гледате тук.
