Предизвикателствата пред българското образование са сходни с тези в училищата по света. На фона на бързото развитие на изкуствения интелект и технологиите е трудно да се прогнозира какви знания и умения ще са необходими след 10–15 години. Затова фокусът трябва да се измества от запаметяването на факти към уменията за мислене, адаптация и постоянно учене. Това коментира Ивайло Бонев, съосновател на платформата "Буки", в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антоанет Василева. 

Много от днешните учебни предмети ще се променят не толкова като съдържание, колкото като начин на преподаване. Учителят вече не е единственият източник на знания, а партньор на ученика в процеса на учене, счита Бонев.

Един от важните изводи от работата с училища е, че преподавателите трябва да приемат собственото си незнание като част от учебния процес. Ако преди учителят е трябвало да демонстрира, че знае всичко, днес по-ефективен се оказва подходът на споделеното учене, отбеляза събеседникът.

Тази философия стои и зад платформата „Буки“, създадена за подкрепа на учителите с програми, материали и ресурси. По данни на екипа ѝ тя вече се използва от над 250 училища и повече от 1000 учители.

Малкото училище не означава по-малко възможности

Над 20% от училищата, които работят с платформата, са в малки населени места, съобщи Бонев и добави, че там също има мотивирани учители и любознателни ученици.

"Практиката сочи, че разликите между училищата не зависят толкова от размера на населеното място, колкото от активността на директора и учителския екип."

Затова достъпът до качествени допълнителни програми може да помогне за изравняване на възможностите между учениците в големите градове и малките населени места, смята Бонев. Сред темите, включени в програмите на "Буки", са изкуственият интелект, киберсигурността, програмирането, зелените технологии и финансовата грамотност.

Според госта е необходим по-тесен диалог между бизнеса и образователната система. Компаниите могат да дадат по-ясна представа за уменията, които ще са необходими на младите хора на пазара на труда.

Независимо от технологичните промени, сред важните умения остават работата в екип, търпението, адаптивността и готовността за постоянно надграждане на знанията. Но образователната система трябва да стане по-гъвкава, тъй като учебните програми се променят по-бавно от технологиите, счита Бонев.

Какво показва обратната връзка?

Програмите на "Буки" се разработват след разговори с учители, анкети и анализ на нуждите на учениците. При проучване сред над 1200 учители повече от 60% посочват необходимост от програми и материали за часа на класа.

Данните от ежегодните проучвания показват, че над 90% от учителите биха използвали програмите отново, а 67% от учениците ги определят като едни от най-интересните часове и посочват подобрение на знанията си.

Целта на подобни инициативи не е да заменят образователната система, а да я допълват с ресурси, които отговарят на новите потребности, отбеляза Бонев.

"Навлизането на изкуствения интелект показва, че нуждата от знания не изчезва. За да използва ефективно AI, ученикът трябва да може да структурира мисълта си, да формулира задачи, да оценява информацията и да мисли критично и креативно."

Затова основното послание към образованието е, че ученето не трябва да бъде само за следващия изпит. То трябва да подготвя младите хора за свят, в който знанията се променят постоянно, а най-ценните умения са способността на учениците да мислят, да се адаптират и да продължават да учат, счита събеседникът.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването UpDate можете да гледате тук.  

Още по темата

Н. Митева: Липсва основополагащ обществен консенсус в образованието

Пламен Русев: Образованието създава хора за отминалата индустриална ера

Илюзиите в образованието: Защо бъркаме ангажираност с реално учене?

Промяната в образованието иска нов тип школа за учители

Студентските съвети могат да са мост между образованието и бизнеса