Инвестициите в здравеопазването подобряват здравето на отделните пациенти, но и увеличават икономическата мощ на отделните страни. През последните десет години около една трета от ръста на икономиката в световен мащаб се дължи на подобряване на здравето на населението. Това каза доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Унгария, Румъния и Гърция, и член на Управителния съвет на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антоанет Василева.

През последните години България постигна много добри резултати в навлизането на нови здравни решения и молекули и достъпа на пациентите до тях, посочи Ценов. Но добави, че инвестиционният климат у нас, както и в други страни, става все по-труден за отделните участници в системата. Затова трябва да се намерят правилните решения с институциите и отделните партньори, така че иновациите да достигат до българските пациенти, в противен случай те ще ги загубят.

Значението на AI в здравеопазването и фармацията нараства

Изкуственият интелект, дигитализацията и технологиите стават все по-важни в здравеопазването и фармацията. Те позволяват например много по-бързо протичане на клиничните изпитвания и набиране на подходящите пациенти, а също и максимално бързо откриване на нови молекули – ако преди процесът е отнемал 10-15 години, сега той може да бъде съкратен наполовина.

„Фармацията е част от здравеопазването, която не само осигурява лекарства за пациентите, но и услуги, свързани с качеството на живот и подкрепа за хората. Тук дигитализацията и изкуственият интелект са изключително важни.“

Ценов изрази надежда, че с помощта на изкуствения интелект и новите технологии здравеопазването все повече ще предотвратява заболявания вместо да ги лекува впоследствие. Това е добро от социална гледна точка, както и за пациента, но има и икономически ползи за системите, добави той.

AI в здравеопазването – практическо приложение

Изкуственият интелект вече е неизменна част от много процеси в здравеопазването. Той е навлязъл в образната диагностика и помага на рентгенолозите, които преди това разчитаха само на собственото си око при разглеждането на образи.

„Ползата от здравните специалисти няма да намалее, но те ще бъдат подпомагани от AI, за да забелязват неща, които са невидими за човешкото око.“

Изкуственият интелект намира широко приложение и в превенцията на заболяванията чрез наблюдение, което позволява да се реагира преди да се прояви даден проблем. „Проблемът не е само в приложението, а и какви са етичните рамки, в които прилагаме изкуствения интелект. Това ще става все по-сериозен проблем през следващите години“, счита Ценов.

AI може да помогне и за смекчаването на проблема с липсата на кадри в здравеопазването, която е предизвикателство пред системата. Например вече има приложения, които успяват дори без очен лекар да диагностицират диабетна ретинопатия, като това съкращава много времето и е в полза на пациентите, съобщи Ценов.

Освен това в световен мащаб са нужни средно около 90 дни за провеждането на изследване със скенер, разчитане на резултатите и последващи мерки, но изкуственият интелект дава възможност това да се случи веднага, за да се постави по-ранна диагноза и лечението да започне по-рано.

Как изкуственият интелект помага на лекарите да вземат информирани решения на база данни? Ще успее ли AI да замени напълно здравните специалисти? Защо Европа изостава в комерсиализирането на добри идеи в здравеопазването?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването UpDate можете да гледате тук.   

Още по темата

Здравеопазването се нуждае от тристълбов модел и по-висока здравна вноска

Ant на Джак Ма залага на AI здравеопазване в надпревара за 69 млрд. долара

Д-р Янчо Делчев: България има добро иновативно здравеопазване

Д-р Абузейд: Човешката връзка все още е важна в здравеопазването

AI със сигурност има потенциал да промени из основи здравеопазването