Силните пароли и антивирусният софтуер вече не са достатъчни, за да осигурят сигурна онлайн среда за младите потребители. Днес децата растат в среда, моделирана от алгоритми, където изкуственият интелект (AI) не е просто инструмент, а емоционален събеседник. Децата може и да притежават интуитивни умения за работа с новоте технологии и устройства, но това не ги прави емоционално зрели за съдържанието, което консумират, коментира киберпсихологът от „Киберзнам“ Димана Додова в предаването „Update“ с водеща Антоанет Василева.

„Децата днес растат в свят, в който алгоритмите възпитават. Краткото съдържание моделира вниманието, а изкуственият интелект все по-често се превръща в емоционален събеседник", каза Додова.

Тя подчертава, че докато класическите заплахи като фишинг и спам са добре познати, новите феномени, свързани с AI, остават неразпознати за мнозина.

Микродопаминовата зависимост и капанът на скролването

Един от най-големите проблеми в дигиталното ежедневие е загубата на контрол върху времето, прекарано пред екрана. Така може да се развие „микродопаминова зависимост“, която се подхранва от постоянното подаване на кратко, динамично съдържание (TikTok, Reels, Shorts).

„Всичко е въпрос на граници, въпрос на разговори, защото самото скролване, самото кратко съдържание не е вредно, не е нещо зло. Вредата идва, когато няма регулация, няма контрол и цялото внимание, цялата стимулация, която детето получава, е единствено през екрана.“

Родители срещу aлгоритми

Честа грешка на родителите е допускането, че тъй като детето им „разбира повече от технологии“, то може само да се грижи за сигурността си. Технологичните умения като инсталиране на VPN или създаване на профили не са равнозначни на социален опит, каза Додова.

„Нещо, което много често срещаме в "Киберзнам", е, че родителите казват: 'АМи то моето дете разбира повече от мене, аз няма да го проверявам, оставил съм го да се оправя само в интернет'. Което всъщност е много грешно... Това, че са по-технологично грамотни, не ги прави по-зрели.“

AI и „дигиталните приятелства“

Навлизането на AI чатботове, които симулират човешки емоции, създава нови рискове за самотните или тревожни деца. В България темата все още не е в пика си, но тенденцията е тревожна.

„Обикновено деца, които се изолират и създават връзки с такива роботи, са деца, които са по-уязвими. Те са самотни, тревожни и така намират нужното в такъв AI приятел, който симулира емпатия, симулира всичките тези човешки емоции и ги кара да се чувстват разбрани.“

Това може да доведе до задълбочаване на депресивни състояния и още по-ниска самооценка, когато детето се сблъска с реалния свят.

Забраните срещу уменията

В контекста на глобалните дискусии за забрана на социалните мрежи за лица под 16 години (както в Австралия), Додова изразява скептицизъм към рестриктивните мерки като единствено решение.

 „Забраната винаги може да бъде заобиколена. Ние забраняваме нещо, което не разбираме... Не трябва забраните да са решението. Трябва да се учим на умения.“

Какви са добрите практики за киберхигиена, какво трябва да включва дигиталното възпитание може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "UpDate" може да намерите тук.

Още по темата

Бизнесът преосмисля облачните услуги заради растящите разходи

Системата за счетоводно отчитане SAF-T свари неподготвени много от фирмите у нас

Как да създадем рекламна екосистема чрез AI агенти

Детството не се скролва, преживява се: Картонени играчки отделят децата от екрана