В условията на нарастващо недоверие към изборния процес в България, технологии и изкуствен интелект започват да се използват като инструмент за повече прозрачност и контрол. Иновативен проект, разработен в рамките на хакатон, показва как чрез анализ на данни и алгоритми могат да се откриват аномалии в изборните резултати и да се подобри проследимостта на процеса. Решенията са базирани на публични данни и са достъпни за широк кръг от потребители, включително институции, медии и граждани. Това коментират Серги Сергиев, управител на CatWing.ai и организатор на Data Science Society, и Георги Александров, доброволец в Data Science Society, в предаването „UpDate“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антоанет Василева.

Платформата за анализ на изборни данни е разработена в рамките на еднодневен хакатон с участието на около 20-25 души, като основната цел е да се използват публичните данни на ЦИК за подобряване на прозрачността на изборния процес в България. 

„Идеята е доколко можем да използваме технологиите да подпомогнат прозрачността на изборите. Сами знаем, че когато има хартия се правят повече грешки, дава се и възможност за спекулации. Идеята е това да бъде прозрачно, използвайки технологиите, които ни заобикалят“, каза Серги Сергиев.

AI анализ и визуализация на изборните резултати

Първоначално екипът експериментира с анализ на видео и аудио от изборни секции, но се сблъсква с ограничения на настоящите модели. Впоследствие фокусът се измества към обработка и визуализация на данни от ЦИК, като се създава отворена база данни и инструменти за откриване на аномалии. 

„Направихме визуализация как изглеждат резултатите по избори, по секции, по региони, също така по общини, тъй като най-често виждаме обобщен резултат, но искаме да го разбием малко повече и да имплементираме алгоритми, които да покажат кои секции заслужават внимание“, обясни Георги Александров.

Отворен достъп и приложение в реално време

Разработените решения са с отворен достъп и позволяват използване от широк кръг участници в изборния процес - от институции до доброволци. 

„Всички могат да използват тези решения. Това помага както на хората от ЦИК, които биха предоставили информация, след това има и наблюдатели, има и много организации, които искат да участват в самото броене. Идеята е тук, че има камери, които следят между 8 и 10 часа вечерта какво се случва. Направихме и приложение, което използва ресурсите на всеки доброволец, като там се дава възможност на около 500 до 1000 човека да могат да покрият наблюдението на около 10 000 до 12 000 видеа.“, посочи Сергиев.

Алгоритмите помагат за откриване на отклонения в данните

Проектът използва утвърдени статистически методи за анализ, включително Бенфорд анализ и сравнение със съседни секции, за да идентифицира потенциални отклонения в изборните резултати. Целта не е да се правят категорични заключения, а да се маркират случаи, които изискват допълнителна проверка от експерти. 

„На теория всичко е възможно - дори манипулиране на данните. Това, което ние искаме да направим е видимост - тоест да идентифицираме къде данните могат да са проблемни и по някакъв начин да помогнем за идентифициране или предотвратяване на това“, подчерта Александров.

Интерес от медии и потенциал за развитие

Към проекта вече има интерес от медии и институции, като се обсъждат възможности за автоматизирано сравнение между протоколи и въведени данни. Според създателите решенията могат да бъдат внедрени бързо, тъй като разработката им отнема дни, а не месеци. 

„С новите технологии и желание може да отнеме дни - не месеци, не седмици. Въпрос е на желание“, заяви Сергиев.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "UpDate" може да гледате тук.

Още по темата

Пътят към дигиталния суверенитет - данни, енергия и AI

Къде стои България на икономическата карта на Европа? Попитахме експертите

Николай Василев: България никога няма да извади държавни компании на борсата

Изоставането в AI интеграцията рискува фалити на български фирми