Тази история започва още в края на 90-те години, когато морският еколог Арман Саркисян започва да развива бизнес за дистрибуция и производство на диетични и здравословни храни. Хобито му е обаче да проектира, изгражда и спуска рифови инсталации в полза на морето. През 1996 потапя първите 22 експериментални рифови инсталации, а поредица от тестове води до създаване на технологията Pisa Reef, която съчетава екологичен ефект и самоиздържаща се икономическа дейност за производство на миди, скариди и рапани. През 2009 Саркисян продава компанията си за здравословни храни и инвестира всички средства в проекта Sea Harmony – компанията, която през тази седмица бе представена в рубриката StartUp на UpDate с Бойчо Попов и Елена Кирилова. 

„Работата по този проект е започнала още през 1996 с първите експериментални рифове, които г-н Саркисян започва да създава и инсталира в морето“, разказва Огнян Димитров, ръководител „Иновации“ в компанията. Той минава през 12-13 модела.

„Еманацията на цялата тази работа за последните години доведе до едно решение, което е достоен за подражание бизнес модел за това икономическите интереси на бизнеса да бъдат изявени през интересите на екосистемата, а не въпреки тях, както обикновено се случва досега“, казва Димитров. 

Технологията на Sea Harmony дава шанс на морето да се самооздрави и създава "оазиси" от живот там където е необходимо, като помага на мидените популации, чиято основна храна е именно фитопланктонът. 

Проектът дава възможност за отглеждане на миди чрез изкуствени рифове, инсталирани извън заливите, където са разположени в  момента най-разпространените технологии в света. 

„Аз, като морски еколог съм търсил и да увелича благоприятния ефект върху много други същества, морски обитатели, а те припознаха действително последния ни модел. „Нашият социум няма как да оцелее, без да оцелее природата около него. Независимо дали живеем в бетонните си градове, ние зависим от природата около нас. Ние сме предимно зависими от океана, въпреки че едва една десета от храните, които произвеждаме, изваждаме от него, и то по неустойчив начин“, казва Саркисян.

Проектът има и силни икономически ползи в качеството си на мултивидова ферма. Освен миди, там се отглеждат свободно скариди, рапани и риба като страничен ефект от рифовете, но и като ценни пазарни продукти.

Инвестицията за такава ферма от 100 съоръжения заедно с механизацията за обиране на миди и базите на повърхността е около 7 млн. евро, които ще се върнат в рамките на 6-7 години, разказва финансистът Атанас Димитров. А в края на тази пролет Sea Harmony ще бъде готова за серийно производство.

Количеството миди, които се събират на един риф за около една година, ще  бъде около 2 тона търговски размер, а останалите около 1,5 т по-дребни миди могат да се използват за фураж.  

Вижте повече във видеото: