България успя да смени ролята си от добро ченге по време на българското председателство на Съвета на ЕС с ролята на лошо, след като блокира преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага разговорите да се разделят - на европейско ниво да се водят многостранно, а противоречията - двустранно. Това е позицията на Европейския съюз и тя не е безпрецедентна. Това каза проф. Анна Кръстева, политолог, в ефира на предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков. 

"Противоречията между държави трябва да се решават на европейско ниво. България иска точно обратното – да ангажира ЕС на своя страна. Не успяваме да комуникираме какво точно ни притеснява. България звучи като от миналото, не като от бъдещето. Собственото ни развитие би се ускорило, ако повечето ни съседи са членки на ЕС".

От думите на госта стана ясно, че на 6-ти октомври ще се проведе срещата на върха ЕС – Западни Балкани, организирана от словенското председателство на Съвета в Бърдо край Кран. Европейският съюз не влиза единен в нея. Германия е една от страните, които са за разширяване на Западните Балкани. Франция иска интеграция в дълбочина и показва неудовлетвореност от европейското членство на България и Румъния. За тях е твърде рано да се приемат нови страни, които не са готови. За Париж това би задълбочило проблемите в европейските държави. 

Друга тема от разговора бяха скорошните парламентарни избори в Германия.

"За Германия думата коалиция е висш пилотаж. Коалиция е задачата, която избирателите възлагат на избраните от тях политици".

Изключително интересни са поуките след изборите, както за самата Германия, така и за нас. Виждаме две политически сцени, които са дефинирани от различните поколения. На първо място е класическата алтернатива социалдемократи от една страна и консерватори от друга. Това е оста, която разделя вотът на по-възрастните избиратели с по-младите. Вотът на младите е разпределен между партията на Зелените и партията на Свободните демократи (FDP), обясни проф. Анна Кръстева.

"Вторият урок е, че политическата тежест на една партия се определя от два фактора – електроралната тежест и коалиционния потенциал. По-големи играчи имат по-малък коалиционен потенциал за разлика от по-малките играчи", смята гостът. 

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да видите тук.