Администрацията на Доналд Тръмп тръгна с много шумни заявки, че ще прекрати войната в Украйна за 24 или 48 часа, но тези срокове постепенно се удължиха и накрая самият президент признава, че това е проблематично изобщо да се случи. Американската страна демонстрира пълно нежелание да отстъпи „и на милиметър“ от позициите, заявени в началото на войната. Това каза Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Американската администрация и блокираният диалог с Кремъл

Тръмп прави всичко възможно да даде на Москва в максимална степен това, което е политически възможно – и дори „отвъд възможното“, коментира гостът. Най-ясно това проличава на прословутата среща в Аляска, когато американската страна тръгва с минимална цел – примирие – а на масата се оказва разглеждането на мирен договор за край на войната. В крайна сметка нищо не се случва и Русия дори ескалира военните действия.

По думите на събеседника това е основната причина да няма втора среща. Друг важен аспект е свързан с ролята на държавния секретар Марко Рубио. След като първата среща е подготвена от Стив Уиткоф, при втория опит именно Рубио трябва да влезе в ролята на водещ преговарящ. Гостът смята, че Рубио в някаква степен е държан встрани от ключовите разговори, включително по Русия и по някои близкоизточни теми.

Проблемът със Стиф Уиткоф, отбелязва Иванов, е, че макар да е успешен имотен предприемач, той няма реална представа как функционират международните отношения. За разлика от него Рубио знае как се водят преговори и не се „връзва“ на руските дипломатически маневри. Именно той вероятно е човекът, който е казал на Тръмп, че няма смисъл от нова среща, защото нищо няма да бъде постигнато, обясни гостът.

По отношение на Русия той посочва и ролята на Сергей Лавров. Външният министър отдавна не е част от най-близкия кръг около Путин и не присъства там, където се обсъждат ключовите решения. В свое интервю самият Лавров косвено признава, че не е бил сред хората, които са участвали в обсъждането на началото на войната през 2022 г. Затова не е изненадващо, че изказванията му често остават встрани от реалните решения в Кремъл.

Европа между войната, санкциите и българския казус „Лукойл“

Гостът обръща внимание и на опита на Великобритания да установи неформален комуникационен канал с Москва. Според събеседника това е опит Европа да има свой практичен контакт с Русия, защото в момента почти цялата информация минава през американската страна и европейците се чувстват изместени и изолирани.

Допълнителен проблем е рискът от погрешни интерпретации, припомни той, при който след завръщане на Уиткоф от Москва възниква спор дали той изобщо е разбрал правилно посланието на руската страна.

Европа има пряк интерес от мирния процес, тъй като на практика се превръща в основната сила, която подкрепя Украйна – и финансово, и по отношение на въоръжението. „САЩ предоставят оръжия, но Европа често ги плаща“, подчертава Иванов. Затова е важно да има канал, който да дава пряка представа за настроенията в Москва, макар че руските позиции са „твърде очевидни“.

Особено показателно е, че когато санкциите са насочени към водещи енергийни компании, ефектът може да бъде изключително бърз – корпорация, градена десетилетия като глобален играч, може за месец да бъде свита до компания с основна дейност само на вътрешния руски пазар.

„От гледна точка на България най-чувствителен е казусът „Лукойл Нефтохим Бургас“. В национален план това е въпрос на сигурност“, категоричен е гостът. Първата опасност е рафинерията да спре работа, затова държавата трябва да предприеме всички мерки, за да гарантира функционирането ѝ.

Според събеседника България не е реагирала достатъчно бързо – чак след въвеждането на санкциите се е стигнало до спешни законодателни промени, докато Германия действа превантивно още през 2022 г.

В бъдеще най-важно е страната да бъде максимално защитена от претенции на руската страна за нарушени права на собственост или икономическо ощетяване. Затова, обясни Иванов, България трябва плътно да следва германската практика, за да не създава самостоятелен прецедент.

Украйна: разрушена енергетика и битка с корупцията

По отношение на ситуацията в Украйна гостът подчертава, че „нищо извънредно“ не се случва от гледна точка на логиката на войната – страната вече четвърта година живее в условията на конфликт, а енергийната ѝ система е под постоянни удари. Според Иванов с всяка следваща година Русия успява да унищожи все по-голяма част от енергийната инфраструктура, която е много трудно да се възстанови.

Коментарите за корупционен скандал в Киев се използват активно от руската пропаганда, както и от лидери като Виктор Орбан, за да се подчертае корумпираността на украинската власт. „Но този случай може да се разгледа и от друга гледна точка – виждат се реални действия за борба с корупцията“, обясни събеседникът.

Реакциите на европейските институции и съюзниците са двупосочни – изразяват се тревога и настояване за прозрачност, но същевременно се потвърждава ангажиментът за продължаване на финансовата и военната подкрепа. „Условието е именно да има прозрачно разследване и последователна борба с корупцията“, обясни гостът.

В този смисъл зависимостта на Украйна от западната помощ има и положителен ефект – тя принуждава властите да предприемат реални действия и изпраща сигнал към бъдещи потенциални нарушители, че рискът да бъдат разкрити и санкционирани е много висок.

Китай, технологичната надпревара и новият баланс на силите

На фона на войната в Украйна и кризата в Газа вниманието се насочва и към ролята на Китай. Според събеседника Пекин работи усилено на „тихия“ дипломатически фронт, използвайки меката сила – предлага финансова помощ, политическа подкрепа и изнася своя модел на икономическо развитие към развиващия се свят. Паралелно с това китайското ръководство остава напълно неотстъпчиво по въпроса за Тайван.

В центъра на напрежението между САЩ и Китай все повече застава технологичната надпревара – от чиповете за изкуствен интелект до контрола върху редкоземните елементи.

Американската администрация оказва натиск върху компании като NVIDIA относно износа на високотехнологични чипове за Китай, а част от печалбата от тези операции се връща към държавния бюджет. В типичния си стил Доналд Тръмп прехвърля отговорността към частния сектор, разказвайки, че е казал на китайския президент Си, че въпросът за чиповете е „между него и Хуанг“, шефа на NVIDIA, коментира гостът.

Иванов посочи, че САЩ откриват, че макар Китай да разполага с ограничен набор от ответни инструменти, те имат потенциал да предизвикат огромни сътресения в американската икономика – най-вече чрез доминиращата роля на Пекин в добива и преработката на редкоземни елементи, ключови за електрониката.

В този смисъл, заключава събеседникът, не бива да се очаква съществено разведряване нито в отношенията между САЩ и Русия, нито в стратегическото съперничество между Вашингтон и Пекин. „На този фон Европа се оказва едновременно фронтова линия в украинската война, обект на енергиен натиск и поле, на което се пресичат интересите на големите сили“, коментира гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Днешна Европа прилича на Ренесансова Италия - и това е проблем

Зеленски: Ще получим 140 милиарда от Европа

Зеленски каза, че въздушните удари на Путин са уплашили Европа

Може ли по-дълбокото сътрудничество в Европа да бъде лекарство срещу популизма?