Последната дума по сделките с руски енергоизточници често идва от Вашингтон. Ако американските власти приемат дадена транзакция като „чисто отделяне“ от руско влияние, тя може да бъде одобрена; ако се видят връзки с Москва, тя няма да се случи. Всъщност, налагането на новите санкции е било очаквано отдавна, тъй като САЩ внимателно следят едновременно източния фланг на НАТО и енергийната сигурност на съюзниците. Това каза доц. д-р Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Санкциите на САЩ и зависимостта от руските горива

Картината в региона, обясни гостът, е на голяма стратегическа надпревара в Балканите и Черноморието, съсредоточена около диверсификацията от Русия. Държавите правят усилия, но има и държави в НАТО, които продължават да купуват руски горива по един или друг начин. В този контекст Иванов смята, че санкциите идват „в точния момент“, защото демонстрират нежеланието на САЩ да толерират енергийна зависимост от Москва.

По отношение на Унгария той допуска, че Вашингтон трудно би дал изключение. Масовите дерогации биха обезсмислили механизма на санкциите – ако Германия получи изключение, после Унгария, а след това и други, „защо изобщо се налагат санкции“, коментира гостът.

Дори и Германия – като най-силната икономика в ЕС – да получи отстъпка с идеята да „покрие“ нуждите на съседите, Централна и Източна Европа са твърде голям регион и Берлин не може да осигури всичко.

Енергийна диверсификация и реалностите на Централна и Източна Европа

Доц. Иванов връща темата към историческата инерция: в постсоциалистическите демокрации след края на Студената война се установява своеобразен консенсус – военно и стратегически да са обвързани с ЕС и САЩ, но енергийно да останат свързани с Русия. Това продължава десетилетия и тези връзки не могат да се прекъснат за „две–три години“. Част от елитите са предвиждали ескалация и бъдещи претенции на Русия, но не са взели навреме мерки.

Запитан неведнъж за причините за забавянето, той подчертава, че има и обективни затруднения – география, инфраструктура, липса на излаз и т.н., но и вътрешни пречки, включително влияние на „приятели на Русия“. Въпреки това прогнозата е ясна: САЩ ще продължат със санкциите, защото настоящата администрация е решена да сложи край на войната и вижда санкционния инструмент като легитиматор на тази цел.

В тази логика се вписва и България. По казуса „Лукойл“ Иванов е предпазлив: като политолог, а не икономист, той не би сравнявал механично българския и германския подход. По-важното според него е тревожната поляризация – в обществото и политическия елит – която затруднява формулирането и защитата на националния интерес.

Без минимален вътрешен синхрон, отбеляза събеседникът, решенията за енергийната сигурност се вземат реактивно, а страната остава неподготвена за следващи санкционни вълни.

Глобалната шахматна дъска: САЩ, Русия, Китай и Индия

Доц. Иванов разглежда войната през призмата на „скалата на ескалацията“, създадена през Студената война. Администрацията на Доналд Тръмп възприема отношенията с Русия като намиращи се на първите стъпала на тази стълбица. Ето защо нежеланието да се предоставят на Украйна ракети Tomahawk – способни да носят ядрени бойни глави – е част от стратегия за избягване на ескалация.

По оста САЩ–Китай стратегическа надпревара остава предимно в икономическата сфера. Никой няма интерес двете най-големи икономики да влизат във военен конфликт. Индия, от своя страна, се позиционира като самостоятелен играч – едновременно сдържа Китай, балансира Русия и участва в многостранни формати с участие на САЩ и азиатски държави.

По отношение на изтощаването на Русия доц. Иванов посочва, че последните статистики показват наличие на такъв процес. Но зад Москва стоят икономики, които помагат. Когато Русия изчерпва дронове, Иран „дава“; при недостиг на личен състав – Северна Корея изпраща гарнизони, обясни събеседникът.

Решаващият фактор остава Китай: без негов гръб Иран и Северна Корея не могат да осигурят необходимата подкрепа. В по-широк план Иванов настоява, че настоящото противоборство е преди всичко между САЩ и Китай за сфери на влияние, а не пряко между САЩ и Русия.

От европейска перспектива, отбеляза събеседникът, стратегията се разминава с американската. Европа иска край на войната „тук и сега“, защото би платила най-високата цена при ескалация; САЩ предпочитат дългосрочно сдържане, за да изтощават Русия.

Близкият изток и американската вътрешна политика: цена и уроци

За Близкия изток Иванов формулира три стълба на трайния мир: дерадикализация, демилитаризация и деидеологизация на „Хамас“. Без тях, обясни гостът, устойчиво уреждане е невъзможно. Той е скептичен, че разоръжаване може да стане доброволно – историята показва, че когато „се отсече главата“ на лидера, идват други.

Глобално системата на международните отношения е в преход от еднополюсен към двуполюсен модел. Подобни преходи традиционно завършват или с междуправителствена конференция и договаряне на сфери на влияние, или с война – песимистична, но реалистична диагноза, коментира гостът.

Вътре в САЩ доц. Иванов свързва социалното недоволство с търговската война срещу Китай и 100% мита, които действат като бумеранг върху американската икономика – от работните места до социалните и здравните разходи. Това, отбеляза събеседникът, е позволило на демократите да извлекат политически дивиденти и потенциално да си върнат позиции в Конгреса.

Ключово за курса на Вашингтон ще бъде кое крило в Демократическата партия ще надделее. Ако „клинтънисткото“ крило – това на по-линеен и предвидим външнополитически подход – вземе връх, САЩ вероятно ще водят по-устойчива линия навън. Ако доминира „обамисткото“ крило, фокусирано върху вътрешната поляризация “woke“ идеология, Америка може да се „затвори“ навътре, коментира гостът. “

Цената на геополитическото противопоставяне със съперници като Китай се плаща от средната класа – ножицата между бедни и богати се разтваря, а митата не помагат, отбеляза събеседникът.

Доц. Иванов завършва с трезв реализъм: дори и решителни ходове – допълнителни санкции, оръжейни доставки или дипломатически маневри – няма да произведат бърз мир. По-вероятно е продължително „надлъгване“ между големите сили, в което Европа трябва да търси единство и яснота на целите си, обясни гостът. З

За България това означава по-малко поляризация и повече стратегическа последователност – само така решенията за енергийната и националната сигурност ще бъдат навременни и защитими, категоричен е събеседникът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Европа върви към бюджетна разруха

Европа между Зелената сделка и здравия разум

О’Лиъри: В Европа цари пълна шизофрения

Нуждае ли се Европа от единен капиталов пазар? Попитахме експертите