Процедурата около планираната продажба на задграничните активи на „Лукойл“ на швейцарската „Gunvor“ е обект на сериозен интерес.  Решението минава през „тройно сито“ – първо продавачът и купувачът финализират договореността; второ българските служби за сигурност (ДАНС) трябва да се произнесат за ефекта върху рафинерията в Бургас; и трето – американската агенция OFAC към Министерството на финансите трябва да разреши транзакцията. Това са три филтъра, без които сделка не може да има. Това каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Сделката Лукойл–Gunvor: неизвестни детайли

Съоснователят на “Gunvor”- Генадий Тимченко - е продал дяловете си през 2014 г., непосредствено преди да бъде санкциониран от САЩ заради близостта си с Владимир Путин; оттогава мажоритарен собственик е шведът Тьорнквист. Компанията е регистрирана в Кипър, но е базирана в Швейцария и оперира по света. „Приходите ѝ за миналата година са около 136 млрд. долара – повече от БВП на България,“ коментира гостът.

Ключовият въпрос според събеседника е дали Вашингтон ще приеме сделката като реална смяна на собствеността, а не като „прехвърляне от единия в другия джоб“. Ако американската оценка е положителна, Димитров предполага, че и българската позиция ще я следва. „Детайлите са неизвестни – възможни са клаузи за обратно изкупуване, ако санкционната среда се промени,“ обясни гостът.

Българският интерес: златна акция, горива и логистика

„Ако ДАНС каже ‘не’, а САЩ – ‘да’, българският актив няма как да бъде част от сделката,“ обясни събеседникът. Той напомни, че държавата разполага със златна акция и законодателни гаранции – без българско съгласие смяна на собствеността в „Лукойл Нефтохим Бургас“ не може да се случи.

Във фокуса е и снабдяването с петрол за рафинерията. Според събеседника значителна част от обработвания суров петрол идва от находища извън Русия – най-вече в Казахстан, където „Лукойл“ е съдружник в Карачаганак и Тенгиз, както и в тръбопровода Тенгиз–Новоросийск (CPC), който вече има изключения от санкциите.

„Теоретично ‘Лукойл’ може да насочва собствен добив към Бургас, ако все още е собственик на рафинерията,“ обясни гостът, като допълни, че компанията има значими операции и в Ирак.

Дори при спиране на бургаската рафинерия, недостиг на горива в България не се очаква. Има 90-дневен държавен резерв, а внос е възможен от Румъния, Гърция и Турция. Предизвикателствата биха били предимно логистични – капацитет на цистерни и гранични пунктове – и свързани със складирането: повечето данъчни складове са на „Лукойл“. „Не е ясно как биха оперирали, ако компанията е под санкции и трябва да получава плащания за ползването на тези складове.

Санкциите срещу руските компании и ефектът върху пазара

Димитров разделя санкциите на две групи: мерки срещу активите на „Лукойл“ и „Роснефт“ извън Русия и ограничения върху техния износ на суров петрол. „Опитът с „Газпромнефт“„и „Сугрутнефтгаз“ показва, че износът не намалява съществено,“ обясни гостът. Пазарът вече е приспособен: използва се т.нар. сенчест флот, сменят се юридически собственици и посредници, за да стига суровината до Индия и Китай. „

Ценовият ефект работи в същата посока: руският сорт се търгува с отстъпка от 11–12 долара спрямо Brent, която може да нарасне с още 2–3 долара за барел заради по-високия геополитически риск, обясни събеседникът. „Това не обезсмисля търговията, но намалява печалбите,“ обясни Димитров, изтъквайки и по-скъпото застраховане и транспорт.

Очакването му е експортът на Русия да се понижи умерено – между 150 и 300 хил. барела дневно – от ниво малко под 4 млн. барела на ден. „Големи сътресения за Русия не се предвиждат, защото ‘Лукойл’, ‘Роснефт’ и другите две компании държат около три четвърти от руския износ,“ коментира гостът.

Картината се вписва във все още слабо търсене: „Предлагането превишава търсенето с около 1,5–2%, което натиска цените надолу,“ отбеляза събеседникът. Именно ниските цени дават увереност на Вашингтон да разширява санкциите, балансирайки между ограничаване на руските приходи и избягване на ценови шок.

Азиатският контекст: срещите на Тръмп и „търговско примирие“ с Китай

Димитров коментира и срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин. „Няма писмено споразумение – става дума за около час и половина устни разговори и временно ‘търговско примирие’,“ обясни събеседникът.

По думите му, договореното 10% намаление на американските мита за част от китайския износ е политически сигнал, а темата „фентанил“ е „условна история“, тъй като касае нелегални вериги и не може да бъде фиксирана в официален документ.

„Китай вероятно ще облекчи лицензионните режими за редкоземните метали, но без ясни количествени параметри – случай по случай,“ коментира гостът.

„Не е изключено търговската война отново да ескалира, ако се върнат заплахите за много високи мита,“ обясни събеседникът. Що се отнася до руския петрол, Китай ще продължи да купува, а Индия вероятно само временно ще пренастройва покупките, декларирайки съответствие с ценовия таван на Г-7. По темата Тайван той подчерта, че сигнал за „зелена светлина“ от страна на Тръмп към Пекин няма.

В заключение Димитров очертава прагматична перспектива за България: решаващи ще са оценките на САЩ и ДАНС за сделката Лукойл–Gunvor, а на национално ниво инструментите – златната акция, законовият контрол и резервът от горива – позволяват да се управлява рискът. „По-вероятно е бургаската рафинерия да не спира работа,“  прогнозира гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

М. Владимиров: Сделка като Лукойл за над $15 млрд. не се финализира за 24 часа

Красен Станчев: "Лукойл" е най-големият риск за бюджет 2026

"Лукойл" ще продаде международните си активи на Gunvor

САЩ ни казаха със санкциите: Приключвайте с „Лукойл“!