Още след глобалната финансова криза 2008–2009 г. тройунцията за първи път е пробила $1000, по време на COVID-19 е достигнала $2000, а третият важен етап е свързан с последвалата политика на мита и търговия при администрацията на Тръмп. Оттогава поскъпването се ускорява, а пазарът вече обсъжда нива от $4000 и дори прогнози за $4500–$5000 за 2026-та година. Това каза Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „ЕЛАНА Трейдинг“, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Златото: ускорение, волатилност и недоверие към институциите

Цачев подчерта, че подобен 25-процентов ръст за около 15 месеца рядко се случва „плавно и спокойно“. По-вероятен сценарий е силно волатилно движение: или рязко катерене нагоре, или рязка корекция – а е възможно и двете да се случат в рамките на периода. Двигателите на златото в момента не са типичното отслабване на щатския долар, а дълбоки геополитически и макро фактори: разделението между „глобалния Юг“ и Запада, влошаващите се икономически перспективи и страхът от продължителна инфлация и обезценка на парите.

Доверието в парите е функция на доверието в институциите, а именно то ерозира от 2008 г. насам – през европейските дългови проблеми и шока от COVID, до вътрешнополитическите напрежения в САЩ и ЕС. Тази дълга ерозия сега се материализира в предпочитание на част от инвеститорите и централните банки към златото. Тенденцията е доказателство не толкова за война на евро срещу долар, а за по-широко недоверие към фиатните валути като клас.

Биткойнът и „ликвидната криза“на домакинствата

Цачев разглежда биткойна не като алтернатива на парите, а като актив, близък по логика до златото – купува се с очакване да бъде продаден на по-висока цена. Според събеседника криптовалутата е тествала исторически връх в района на $125 хил., двукратно се е връщала от зоната около $120 хил. и показва „типично поведение при опит за пробив“ – с вероятност за корекция, но с по-голям шанс да следва посоката на златото.

Предимството на биткойн е трансграничната мобилност – нещо невъзможно за физическото злато – което го прави по-удобен инструмент за частни лица, докато централните банки по принцип приоритизират златото.

Паралелно с инвестиционните теми Цачев посочи социално-икономическа диагноза за САЩ: силно нараснали стойности на активите (борса, жилища) срещу „ликвидна криза“ в домакинствата. На фона на растящи застраховки и фиксирани разходи много хора изпитват ежедневен паричен натиск въпреки пенсионни портфейли с високи номинални стойности.

Дори на жилищния пазар се наблюдава необичайна картина – по-възрастни купувачи често финансират имоти за децата си, практика, която не беше типична за САЩ.

В европейски контекст Цачев вижда аналогично разклащане на доверието в институциите, като факторите са различни по места, но ефектът е сходен: роди се устойчиво търсене на активи „убещижа“ и на инструменти, които обещават автономност спрямо традиционната финансова система.

AI „революция“– прилики и разлики с Дотком балона

По темата за капиталовите пазари в САЩ Цачев отбелязва, че основният двигател остава вълната около изкуствения интелект. Според събеседника има изкушение да се правят паралели с Дотком балона, включително заради скоростта на технологичните промени и примери, в които по-ефективни продукти изместват утвърдени решения. В последните месеци се появиха AI инструменти за обработка на изображения, които влизат директно в територията на професионални услуги и свалят разходи за клиентите.

Въпреки това Цачев смята, че аналогията с 1999–2000 г. е подвеждаща. По-уместно е сравнение с индустриална революция или с навлизането на електричеството – процес, който променя целия начин на работа, транспорта и индустрията, но в много по-дълъг хоризонт от 2–3 години. Днес 95% от опитите на компаниите да „внедрят AI“ са неуспешни, тъй като липсват екипи, които да преведат технологиите в работещи продукти.

Паралелно се гради огромна изчислителна инфраструктура от Microsoft, Amazon, Alphabet и други. Тук идват и причините за тревога -  планове за колосални инвестиции при компании, чиито очаквани приходи все още са далеч по-скромни – дилема, която все по-често кара инвеститорите да питат за възвръщаемостта.

Цачев е категоричен: „не е само мания“. Големите технологични компании знаят какво правят и инвестират в синхрон с нуждите на клиентите и с ясни парични потоци; истинският въпрос е как неуспехът при внедряването да се намали от 95% към 30–40%, за да се отключи мащабна възвръщаемост. Това изисква и синхрон с образованието – подготовка на хора, които да извлекат професионална стойност от моделите, а не просто масови потребителски приложения.

Петрол, Европа и притеснения до края на годината

Според събеседника цената  на петрола е близо до ниските си нива и сигнализира проблем със световното търсене. Краткотрайната „добра новина“ бе, че ОПЕК не увеличи добива толкова, колкото пазарът очакваше, но тенденцията остава към сравнително ниски котировки. При такива цени на петрола централните банки могат да запазят спокойствие.

В САЩ са възможни още едно-две понижения на лихвата по 25 базисни пункта общо, докато Европа остава по-колеблива предвид инфлацията над таргета. Засилват се и стимулите в Китай, насочени към домакинствата, както и признаци на съживяване в услугите.

За Европа тонът на Цачев е предпазливо песимистичен. Континентът още не е намерил „твърдо решение“ за възвръщане на динамиката, а свиването в германската индустрия е тревожна. Ако мерките се забавят, част от индустрията логично ще търси производство в САЩ и Китай, където съчетанието „пазар + работна ръка + капитал + гъвкавост“ остава силен магнит.

Политическите „драми“ отвъд океана – като временното спиране на работата на федералната администрация – традиционно не разклащат пазарите съществено. Ефектът върху индексите между началото и края на сходни епизоди е минимален, често с леки повишения; технологичният наратив за AI е по-важният двигател.

Кога е възможна корекция на пазара?

Цачев признава, че е очаквал по-дълбока септемврийска корекция, която да „разчисти“ пазара и да даде по-добра основа за финален ръст. И все пак сценарият за временно отслабване на пазара на труда може да се тълкува като добри новини за бъдещо понижение на лихвите, a нова голяма сделка за изчислителна мощ би могла да подхрани още търсенето на водещите акции.

Пазарът изглежда „скъп“ спрямо миналото, но факторите, които го направиха такъв – потокът към борсово-търгуваните фондове, състоянието на лихвите и концентрацията в победителите – остават и вероятно няма да се променят скоро. Ако Фед отново повиши лихвата, това би било „най-рано“ в средата или във втората половина на следващата година и то при възобновен инфлационен натиск. До тогава, смята Цачев, същите сили ще продължат да действат.

В обобщение той вижда златото и биткойна като огледални измерители на недоверието, AI като дълга трансформация с реален – но неравномерен – икономически ефект, петрола като барометър за глобалното търсене и Европа пред кръстопът. Според събеседника инвеститорските пазари могат да останат скъпи по-дълго, отколкото скептиците очакват – особено когато „лошите“ макро новини продължат да се интерпретират като „добри“ за паричната политика и за апетита към риск.

„Ключът през следващите месеци ще бъде в способността на икономиките да поддържат потреблението и в дисциплината на компаниите да превеждат AI обещанията в рентабилни продукти“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

БНБ придоби над два тона злато преди въвеждането на еврото

Svelland Capital вдигна целта на златото на $4500

Фурорът на златото подкрепя акциите по целия свят

Далио: В портфейла трябва да има малко злато