Оскъпяването на новите автомобили доведе до отлив на много хора от първичния, новия автомобилен пазар и започна да създава един синдром на задържане на настоящите автомобили, на отказ от потребление, докато хората не се ориентират в настоящата пазарна ситуация. Това каза Калоян Желев, автомобилен експерт, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Удължавайки този цикъл на потребление, освен че автомобилният парк застарява, намалява и вторичния пазар. Съответно намалява онази част от него, която влиза и в България и там също се забелязва една много сериозна диспропорция между търсене и предлагане. Това личи по данните от вторичния български пазар за миналата година, който за разлика от новия, е в спад за пръв път исторически от много години насам". 

Освен това самото предлагане на употребявани автомобили очевидно намаля, което, разбира се, вдига цената, добави Желев. 

Електромобилите са достигнали над 12% пазарен дял вече при новите коли в Европа, а в Германия и в други държави има строги правила за влизане на дизелови и по-стари автомобили в центровете на градовете. И е логично тези дизелови автомобили да идват насам. 

Логично е и те го правят, но хората задържат цикъла на смяна на превозното си средство, защото имат нужда да свикнат с шока на промяната на цените и второ, защото в момента има и още едно явление, което задържа цикъла на потреблението и което всички производители наблюдават. То е комбинацията между инфлация и повишаване на цената на финансовия ресурс, коментира гостът. 

Събеседникът цитира изказване на главния изпълнителен директор на Stellantis Карлос Таварес, който казва, че има два начина да се гледа на света за решаване на проблемите с въглеродния двуокис - прагматичен и догматичен възглед. "Прагматичният възглед се опитва да намали нивата на въглеродния двуокис възможно най-широко и ефективно чрез интелигентна комбинация от задвижващи технологии. Догматичният възглед вярва, че тази цел може да бъде постигната само от батерийни електрически превозни средства".

Тук не говорим за лагери на привърженици или противници на електрическата мобилност. Цялата разлика е в дозата и в съотношението, подчерта Калоян Желев. "Този догматизъм, който представя бъдещето на автомобилната индустрия, обвързано само с един източник на енергия и само с една технология, е крайност, която все повече автомобилни производители осъзнават като икономически необоснована. Като нямаща обосновка на терен по отношене на суровините и изобщо на целия индустриален капацитет по веригата на добавената стойност - от суровините и добива им до крайното рециклиране на продукта след края на ефективния му живот". 

"Автомобилът рискува да загуби традиционното си място на продукт за масова употреба и обект на индивидуалния транспорт". 

Все още сме в сравнително ранен етап на осъзнаването на всичко обществено-икономически последствия от "зеления" натиск, каза още автомобилният експерт. "Да, в Европа, в ситуация на пазарен спад през миналата година, електромобилите отбелязаха доста убедителен ръст. Но автомобилният пазар в Европа, а и в целия свят е тежко регулиран".

"Електромобилите не се борят с конвенционалните технологии по пазарен път. Те са много тежко и категорично насърчавани по пряк и косвен път. Това е основната причина за техния пазарен ръст. Отговорът на автомобилните производители е, че индустрията произвежда не автомобилите, които иска, а които Европейската комисия каже. Те произвеждат това, което пише в регулацията. А от това следва и ръстът на електромобилите, което има ясно изразени географски различия". 

В последните години автомобилите, вместо да се опростят и да поевтинеят, ставайки по-ресурсоефективни във всяко едно измерение, станаха по-големи, по-тежки и по-сложни, изтъкна Желев . "Това, което мнозина отбелязват за електромобилите - тяхната механична простота - е компенсирано многократно със свръхсложния им софтуеър и системите им за управление. Балансът в крайна сметка е труден за преценка". 

"Производителите са внимателни по отношение на роботизирането на електромобилите, защото рискуват, превръщайки я в кръстоска между мобилен телефон и перална (бяла техника), да отблъснат хората, които купуват колата заради карането, заради удоволствието от карането". 

За много от хората е важно не просто пътуването, а взаимоотношението между човек и машина, а не машината постоянно да се намесва в твоята работа и да ти казва как по-добре се върши всичко, каза гостът. "Това ме дразни в много отношения, но в същото време "свалям шапка" за развитието на тази технология, защото много от аспектите ѝ са просто възхитителни". 

"Но това насилствено налагане на доминацията на машината във взаимодействието между човека и машината започва да излиза отвъд едни граници, които ми е много интересно до къде ще стигнат, защото, каквото и да говорим днес какви са перспективите, нека не забравяме, че нищо не е станало, докато не стане". 

Какви са новините около историческото споразумение между Renault и Nissan и какво следва? Глобалните автомобилни компании с глобален индустриален отпечатък ще бъдат ли подчинени изцяло на европейската политика за зануляване на въглеродните имисии или ще развиват всички технологии? Ще спрат ли да развиват двигателите с вътрешно горене? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.